Пропускане към основното съдържание

Корупция и политически натиск – най-големите проблеми на съда

Корупцията и политическият натиск са най-съществените проблеми в работата на полицията, следствието, прокуратурата и съда
Корупцията и политическият натиск са най-съществените проблеми в работата на полицията, следствието, прокуратурата и съда, сочи доклад на агенция "Алфа Рисърч“, изпратен до БТА. Проучването е поръчано от сдружение "Програма за развитие на съдебната система".


При изготвянето на доклада са направени представително изследване сред 1020 души, групови дискусии и експертни интервюта.

Подозренията в корупция засягат почти еднакво институциите, които се занимават с правораздаване. Между 62-68 на сто от анкетираните имат такива подозрения. 55 на сто пък смятат, че върху прокуратурата има политически натиск.

Около 45 на сто виждат такъв натиск и върху съда и разследващите органи. 25 на сто от анкетираните посочват като основен недъг в работата на полицията некомпетентност. 30% пък обвиняват прокуратурата в липсата на прозрачност.

34 на сто от запитаните смятат, че най-големият проблем на съда са тромавите бюрократични процедури. Две трети са на мнение, че през последните пет години, откакто България е член на ЕС, не се наблюдава промяна нито по отношение на ефективността, нито на безпристрастността, нито на справедливостта на съда. 23% смятат, че състоянието дори се влошава. Едва между 9 и 11 на сто от запитаните виждат подобрение.

Най-значимо влияние върху негативното мнение за правораздавателните институции оказват "обществено значимите дела", коментират анализаторите. Според почти 90 на сто от анкетираните тези дела се свеждат до медиен шум без реален резултат. Доминира мнението, че се работи "на парче", по конкретни "политически поръчки".

Според 40 на сто от анкетираните издаваните присъди никога не са справедливи спрямо извършените престъпления.

Съдебната система има пасивна роля при определянето на общественото мнение за работата й, смятат анализатори. Причината за това е фактът, че други говорят вместо съда.

Представители на европейските институции, както и омбудсманът Константин Пенчев са единствените говорители по проблеми, свързани с правосъдието, които се ползват с по-висока степен на доверие. Хората обаче разпознават като най-чести говорители по темата вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов - 90 на сто, премиера Бойко Борисов - 88 процента и главния прокурор Борис Велчев - 75 на сто.

Правосъдният министър Диана Ковачева и представителите на професионалните съсловия остават по-назад - между 35 и 50 на сто.

Ниското доверие към ефективността и безпристрастността на българската правосъдна система тласка гражданите към отказ от правосъдие. Почти половината анкетирани - 49 на сто, не биха сътрудничили на правораздавателните органи, ако станат свидетели на престъпление. Приблизително същият дял нямат доверие, че ще получат необходимата защита при свидетелстване.

Правосъдната система започва да се възприема като нещо чуждо и далечно на обикновения човек, отбелязват анализаторите. 56 процента смятат, че намаляването на корупцията може да се постигне с повече контрол върху съдебната система, други 40 на сто - с повече прозрачност, персонална отговорност и по-ясни правила при назначаването на съдии и прокурори.

Източник dnes.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Коледни стихотворения за деца

Елхичке зелена, в гората родена, с дъх чуден на прясна смола и с тънички листи тъй нежни и чисти, на гости при нас си дошла. ............

Пожелания за имен ден

Честит имен ден! Ти знаеш,че малко мисля и много говоря. На днешния ден обаче мислих дълго-о и го измислих: Наздраве, да ти е живо и здраво името!

Имената на джуджетата на дядо Коледа

Счита се, че коледните помощници или повече известни като коледните джуджета на дядо Коледа , произхождат от скандинавските домашни гномчета, познати още от езическата епоха. Съществува поверие, че домашните гномчета пазят дома от злото и са услужливи към хората, които заслужават добро отношение, но към останалите те могат да бъдат изключително зли. В средата на ХIX век скандинавските писатели създават нов образ на познатите гноми - коледни елфи, които правят пакости, но имат добри сърца. Колкото по-популярен става празникът Коледа, толкова повече се пише за елфите и се описват като верни приятели на дядо Коледа.