Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас. Макар да са оцелели някои независими издания, публиката е изгубила доверие във водещите медии и търси бягство в таблоидите.
Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици, които не плащат данъци и не спазват основни журналистически принципи. Статиите не се подписват и никой не е защитен от клевета.
Като цяло играчите от сивия сектор и бизнес практиките сериозно застрашават разследващата журналистика и медийния плурализъм в България."
Тази тежка присъда за българските медии е произнесена преди по-малко от 2 години от посланика на САЩ Нанси Макълдауни. Тя се съдържа в неин доклад до Държавния департамент във Вашингтон, засекретен до 2029г. Документът е от 18.06.2009г., т.е. малко преди парламентарните избори през юли 2009 г.
Новината за грамата на посланик Макълдауни и текстът й бяха разпространени тази сутрин от сайта bivol.bg, който има споразумение за партньорство с Wikileaks в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни. Оригиналният текст бе публикуван по-късно и от Wikileaks.
Според посланик Макълдауни посред свръхизобилието от заглавия както традиционните, така и новите издания не могат да оцелеят само благодарение на приходите от реклама и зависят от спонсори. Новите собственици на местни частни медии, за разлика от предшествениците си, нямат опит в журналистиката и използват изданията, за да влияят на обществото и да прокарват бизнес интересите си чрез публикуване на подбрана информация и целенасочени атаки.
"Сред доминиращите играчи е новосформираният конгломерат "Нова българска медийна група", за която се спекулира, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и един телевизионен канал. Групата е започнала през 2007 г. с придобиването на три вестника, един от които, "Телеграф", се е превърнал в най-тиражираният всекидневник с над 100 000 копия в събота и 60 – 70 хил. в делнични дни. За групата има слухове, че е част от кръг компании, близки до настоящият коалиционен партньор ДПС. Съобщава се, че директирът на групата Ирена Кръстева, е бивш държавен служител и не разполага с такива средства, за да си позволи подобна инвестиция", пише още в грамата.
"Неотдавна "Нова медийна група" отпечата абсолютно идентична статия във всичките си вестници в предполагаема атака срещу своите бизнес- и политически противници. Групата е прибягвала до подобни практики поне два пъти преди това - при газовата криза от януари и при кризата с боклука в София през април."
Според информацията, изпратена до Държавния департамент изданията в провинцията редовно практикуват автоцензура и дори имат "черни списъци" от политици и конкурентни бизнесмени, които не интервюират и за които не пишат. Посланик Макълдауни отбелязва, че ежедневниците "Сега" и "Стандарт" са били критикувани за макар и по-завоалираното представяне на интересите на техните собственици. Подобни тенденции се виждат и в телевизиите, пише в още в текста.
В документа се отбелязва още, че в двата вестника, собственост на германската медийна група ВАЦ, "Труд" и "24 часа", стремежът към увеличаване на приходите е довел до понижаване на качеството. "Понеже чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните им редактори са тези, които определят как да се отразява българската политика. Макар да не се е чувало в тези издания да има "черни списъци", определени политици получават преференциално отразяване, вероятно заради личните им приятелства с главните редактори."
"Политическите партии също открито спонсорират вестници като "Дума" (спонсориран от БСП) и "Атака" и телевизия СКАТ (спонсорирани от националистическата партия Атака)", се казва в грамата.
В текста се отбелязва още, че повечето българи се информират от телевизията, а не от вестниците, но печатните медии формират общественото мнение за политиците, а много телевизии четат заглавия от вестници в своите програми, с което увеличават значително въздействието им.
"Според главните редактори преди избори читателите допълнително намаляват, защото "знаят", че за статиите е платено. Фирмите намаляват рекламите си и започват да действат като посредници, закупуващи рекламно пространство за партии. Заради намаляващи приходи и свит редакционен състав малките издания понякога отразяват събитията като ги гледат по телевизията, която от своя страна предлага платени новини. (...) В частни разговори журналисти казват, че партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новинарско покритие, но без това да се посочва открито."
"Кандидатите от всички партии знаят как се играе играта. Журналисти обясниха последната мощна активност на ДПС за влияние в медиите като част от дълга традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена. Социалистите и НДСВ също имат добър опит в плащането за публикации. Опозиционните десни партии (ДСБ и СДС) досега са плащали само за реклами. ГЕРБ разчита за отразяване основно на харизмата на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често звъни директно или праща SMS-и на журналисти."
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар