Здравният министър Стефан Константинов започна популяризирането на Концепцията за спешната помощ. Пред БНТ той даде пример за несвойствените дейности, които в момента извършват екипите.
"Спешната помощ е скъпо удоволствие. Ако погледнем, българинът дава около 10 лева годишно за Спешна помощ. Това не са много пари. Но, от друга страна, едно повикване на линейка струва около 100 лева. За 100 лева ние не можем да си позволим хората да се обаждат да идват линейки, за да ги преглеждат по къщите, защото ние за 200-300 лева може да имаме 24 часа оборудван кабинет, където да преглежда лекар, където дори има лаборатория и да предлагаме тези услуги.“
За тази цел се изграждат кабинети към болниците, които ще обслужват граждани, желаещи спешен преглед.
„Това е мястото, където хората, които имат оплаквания, искат да заведат децата си или имат някакъв друг проблем, могат да отидат и там да получат решение на въпроса. Не е пътят, по който трябва да вървим - да викаме линейките. Това е скъпо нещо и ще става още по-скъпо в следващите години".
Ще се създаде списък на болниците, които могат да покрият критериите за реакция при спешни случаи, т.е. притежават необходимата апаратура и квалифицирани медици. Така спешните екипи ще се освободят от излишна натовареност.
Още за Концепцията
Идеята за изнесени екипи за бърза реакция не е нова. В градове с над 200 хил. души, ще има повече от една стартова точка за линейките, се предвижда в стратегията. Подходящи за това са ДКЦ-тата или болниците. В районите, където над 10% от населението се намира на разстояние, предполагащо над 20 мин време за достъп до спешна помощ, ще има временно базирани екипи.
В момента в системата има 28 центъра в отделните области със 198 филиала към тях, които се намират в различни общини. Те няма да се преструктурират или закриват в скоро време, успокои вчера министърът."Спешната помощ е скъпо удоволствие. Ако погледнем, българинът дава около 10 лева годишно за Спешна помощ. Това не са много пари. Но, от друга страна, едно повикване на линейка струва около 100 лева. За 100 лева ние не можем да си позволим хората да се обаждат да идват линейки, за да ги преглеждат по къщите, защото ние за 200-300 лева може да имаме 24 часа оборудван кабинет, където да преглежда лекар, където дори има лаборатория и да предлагаме тези услуги.“
За тази цел се изграждат кабинети към болниците, които ще обслужват граждани, желаещи спешен преглед.
„Това е мястото, където хората, които имат оплаквания, искат да заведат децата си или имат някакъв друг проблем, могат да отидат и там да получат решение на въпроса. Не е пътят, по който трябва да вървим - да викаме линейките. Това е скъпо нещо и ще става още по-скъпо в следващите години".
Ще се създаде списък на болниците, които могат да покрият критериите за реакция при спешни случаи, т.е. притежават необходимата апаратура и квалифицирани медици. Така спешните екипи ще се освободят от излишна натовареност.
Още за Концепцията
Идеята за изнесени екипи за бърза реакция не е нова. В градове с над 200 хил. души, ще има повече от една стартова точка за линейките, се предвижда в стратегията. Подходящи за това са ДКЦ-тата или болниците. В районите, където над 10% от населението се намира на разстояние, предполагащо над 20 мин време за достъп до спешна помощ, ще има временно базирани екипи.
"Проблем със сградите няма – обясни министърът. – Те не са държавна собственост, но договорите им са за 10 г. или безвъзмездни", т.е. няма да се харчат повече пари за обезпечаване на сградния фонд на съществуващите или нови филиали на Спешната помощ.
Базата
75 млн. лв. годишно над сегашния бюджет за здраве са необходими, за да се осъществят всички мерки в Концепцията. 60 млн. лева от тях ще отиват за заплати, 10 млн. лв. – за поетапно обновяване на автопарка, 3 млн. лв. – за поддържане на материално-техническата база, 1 млн. лв. – за поддържане на информационната система, и 1 млн. лв. – за обучение на персонал.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар