За обръщането от дефицит към излишък през март са допринесли едновременно по-високата събираемост на приходите и намаление на разходите спрямо първото тримесечие на миналата година. Увеличените приходи обаче идват заради високи цени и инфлация и в по-малка степен в следствие на нарастнали доходи и потребление, които да стимулират и възстановяването на икономиката. Спестяванията на държавата пък са постигнати основно от капиталови разходи, които обхващат държавните инвестиции и натрупването на запаси.
Увеличението на приходите е най-видимо при косвените данъци, като от ДДС в хазната са постъпили 1.165 млрд. лв., или 16% повече от миналогодишните постъпления за същия период.
Приходите от ДДС при внос обаче нарастват с 27.8%, докато тези върху сделки в страната само с 4.6%. Експертите от ведомството на Симеон Дянков обясняват тази разлика основно с поскъпването на суровия петрол на международните пазари.
Показателни за потреблението са резултатите от събраните акцизи. Постъпленията от този косвен данък, който се движи в пряка зависимост от потреблението са с 2% по-малки в сравнние с миналогодишните. При положение, че миналата година акцизите не бяха променяни, с изключение на минималното увеличение при горивата, това означава, че в България реално са консумирани по-малко горива и цигари, или домакинствата са си набавили тези количества в сивия сектор. Ръст на приходите от акцизи и то значителен - с 33% има само от алкохола, но теглото на тази група стоки е най-малко в сравнение с горивата и цигарите.
За сметка на това пък има по-лоши резултати при събираемостта на корпоративния данък и той е осигурил 546 млн. лв., или 1% по-малко от същия период на миналата година. Спадът се отдава на по-ниски печалби на компаниите от финансовия сектор, но Министерство на финансите вече допуска, че като цяло до края на годината ще събере по-ниски от прогнозираните приходи по този данък.
Данните за събрания през първото тримесечие плосък данък, който отразява нивото на доходите, показват нарастване с 1.2% до 495 млн. лв. В тази сума обаче влизат както платени данъци за миналата година след подаване на данъчни декларации, така и текущо удържани данъци от работодатели по възнаграждения от януари до март.
Нарастване на приходите със 142 млн. лв. 17.9% е отчетено и при социалноосигурителните вноски, но 106 млн. от този ръст се дължат на еднократната операция, с която личните партиди на работници от първа категориятруд (миньори, металурзи и др.) в предпенсионна възраст се преведоха от професионалните пенсионни фондове към общия бюджет на НОИ. Само 36 млн. за 3 месеца пък е осигурило увеличението на осигурителната тежест с 1.8 процентни пункта.
В разходната част е постигнато намаление на годишна база с 8% и за първото тримесечие на консолидирано ниво държавата е изхарчила 6.271 млрд. лв. Най-голяма икономия обаче е постигната от капиталовите разходи, които обобщават държавните инвестиции и натрупването на запаси. Общият размер на тези разходи е 406 млн. лв. при 773 млн. в края на март миналата година. Тази тенденция според експертите трябва да се следи с внимание, тъй като публичните инвестиции са едно от най-ефективните средства за стимулиране на икономиката, но биват жртвани при липса на реформи и натиск за социални разходи.
При текущите разходи също е отчетено намаление с 4.3% до 5.330 млрд. лв.
Справката за фискалния резерв на финансовото министерство пък показва, че в края на март размерът му е 4.7 млрд. лв., или 400 млн. лв. по-малко спрямо февруари, въпреки че бюджетът е на излишък за този месец.
От Министерство на финансите обясниха, че основната причина за това са субсидии към земеделските производители. Това са плащанията на единица площ и предстои средствата да се възстановят от Европейската комисия. По тази причина операцията е осчетоводени като плащане "под черта", а не като разход. Очаква се Брюксел да преведе тези средства към правителството до 45 дни и след това размерът на фискалния резерв ще се възстанови.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар