Ударихме "голям шлем"
"С подписаните днес енергийни споразумения (за АЕЦ "Белене", за петролопровода Бургас - Алекснадруполис и за газопровода "Южен поток") България успя да постигне "голям шлем", защото многобройни са икономическите, социалните измерения на всеки един от тези проекти", обяви на 18 януари 2008 г. Първанов в присъствието на тогавашния руски президент Владимир Путин. Първанов окачестви подписаните в началото на 2008 г. договори като възможност за позитивен качествен пробив в българско-руските отношения и важна крачка в политиката на диверсификация на енергийните източници и трасета.
Почти четири години по-късно правителството на ГЕРБ предприе стъпки България да излезе от проекта за петролопровода Бургас - Александруполис, а премиерът Бойко Борисов обвини предишния кабинет, че е подписвал на коляно в пиано-бар, на принципа "ще се женя днес, ама след една година ще започна да спя с жена ми, а след една година жената вече избягала". Все още не ясна съдбата на АЕЦ "Белене", преди дни Борисов обеща до три седмици да отговори ще се строи ли АЕЦ "Белене".
Последната енергийна гордост на Първанов бяха уговорените количества втечнен газ от Азербайджан (за такива доставки обаче няма изградено трасе). Там беше и последната му чуждестранна визита през ноември 2011 г., където връчи на азербайджанския си колега Илхам Алиев най-високо държавно отличие - орден "Стара планина - с лента" за неговите "изключително големи заслуги за развитието и сътрудничеството между България и Азербайджан".
"Нито ред, нито знак от мен в папката "Гоце"
През юли 2006 г. Първанов намери подходящия момент за откровение в разгара на т.нар. савойски скандал и съпътстващите го съмнения за участие на Симеон Сакскобургготски в корупционни схеми, за да съобщи пред бивши и настоящи дипломати, че в Националната разузнавателна служба има папка с името "Гоце". "Тя съдържа информация за мен и нищо друго - нито ред, нито знак от мен", обяви Първанов. Задачата му била безобидна и патриотична - да помогне на български емигрант да подготви книга със спомени от края на XIX век (за Македония от Методи Димов - бел. ред.). "Дори да знаех, че подготовката и издаването на тази книга е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил", заяви Първанов. Той призна, че е получил хонорар, нищо, че в папката му нямало документ за него.
Година по-късно комисията за досиетата обяви, че Първанов е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Вербуван е през октомври 1989 г. и е снет от отчет през 1993 г. Псевдонимът му е Гоце. Според данните, оповестени от комисията, сред материалите за Първанов има и разходен документ, отчетен от оперативния му работник. От публикуваното решение на комисията по досиетата се разбра, че не става въпрос само за папка, а президентът е бил агент и е знаел за кого работи, коментираха от десницата.
Президентът обича да дели агентите на бившата ДС на "добри" и "лоши". С този аргумент отказа да подпише и укази за отзоваването на 13 посланици, които са сътрудничили на бившия репресивен апарат, и влезе в остра полемика с правителството. "Има само един дипломат, за когото не мога да се застъпя", обяви преди година той.
Последователната му позиция по въпроса личи и от факта, че петима от неговите съветници и служители в администрацията през първия мандат са били агенти на бившата ДС.
Баща на тройната коалиция
Първанов никога не е отричал ролята си на архитект на тройната коалиция, макар скромно да е заявявал, че приносът му бил силно преувеличен. Мнозина свързваха съюза БСП - НДСВ - ДПС, управляващ с мандата на партията на Ахмед Доган, с амбициите на Първанов за втори президентски мандат. Цел, изпълнена и благодарение на "турските гласове".
Първанов посегна към посредническата роля и при съставяне на следващия кабинет и дори препоръча тройна коалиция на ГЕРБ, въпреки 116-те депутати на партията, близки до мнозинство в 240-членния парламент.
След края на мандата на правителството на БСП, ДПС и НДСВ Първанов нееднократно обяви, че е предлагал предсрочни избори през 2007 г., когато България влезе в Европейския съюз и тройната коалиция изпълни задачата, с която оправдаваше съществуването си.
В средата на 2008 г. Първанов за първи път нанесе силен удар на премиера Сергей Станишев в тежкия за правителството период в очакване на остро критичен доклад на Еврокомисията. Взимайки за повод факта, че няколко премиерски съветници са в управителни съвети на държавни дружества, Първанов индиректно го сравни с Виденов, припомняйки "лошия спомен" от управлението на "един друг премиер, който загуби много, именно защото разчиташе единствено на съветниците". Политици сравниха хода на Първанов с т.нар. Боянски ливади (президентът Желю Желев срещу премиера Филип Димитров през 1992 г.), както и с репликата на президента Петър Стоянов от 1999 г. към премиера Иван Костов "Иване, кажи си!". По общо мнение така държавният глава се опитва да се дистанцира от срутващия се рейтинг на кабинета.
Публикуваната стенограма на разговора с Дянков
През март 2010 г. президентът влезе в остър конфликт с изпълнителната власт, след като пусна стенограма от разговор с вицепремиера Симеон Дянков. Уравновесеният по принцип Георги Първанов излезе от кожата си, след като вицепремиерът на въпроса "Млад милиардер ли е президентът" в телевизионно шоу отговори: "Не е млад, определено". Министърът беше изпратен на "Дондуков" 2 от премиера Бойко Борисов, за да се разбере с Първанов, и неочаквано за самия Дянков часове по-късно беше пусната стенограма от разговора им, макар да няма практика да се оповестява съдържанието на разговорите. "Това е най-големият PR гаф, много тежък PR гаф", коментира PR специалистката Диана Дамянова, собственик на агенция "Ди енд Ди".
Импийчмънт
Скандалът с публикуваната стенограма стана повод ГЕРБ да открие процедурата за предсрочно отстраняване на Първанов от президентския пост. Искането така и не успя в парламента заради гласовете на РЗС, но Първанов остава в историята като първия български президент, срещу когото е имало опит за сваляне. "Под сатъра на импийчмънт диалог не може да има", коментира Първанов и обяви, че целта на искането е "президентът да бъде държан в шах и да се поддържа страх в различните социални групи, да се поддържа еднополюсен модел и да не се допусне разномислие и алтернативност".
Не съм убил архар
Президентът ще се запомни и с ловните страсти, които никога не е крил. Две от ловуванията му, все през 2008 г., обаче предизвикаха сериозни скандали. В началото на март 2008 г. името му беше замесено в публикация за лов край Симитли ден след пожара във Влака София - Кардам, при който загинаха девет души. Тогава от пресслужбата му не потвърдиха, но и не отрекоха той да е ловувал в деня на национален траур. По-късно Първанов заяви: "Бях в местност в района на Симитли за няколко часа. Не съм преспивал там и не съм отстрелвал никакви животни. По никакъв начин не съм осквернил паметта на загиналите във влаковата катастрофа."
"Не съм убил архар" - този отговор на президента дойде чак през март 2010 г., или година и половина след информацията в руски сайт, че при посещението си в Узбекистан през ноември 2008 г. е убил планински архар. Козелът е вид, вписан в Червената книга, който е под закрилата на закона. За лова на българския държавен глава в Нуратинския държавен резерват съобщи Фергана.ру - сайт, регистриран в руското министерство на печата. От пресслужбата в София нито потвърдиха, нито отрекоха информацията, казаха само, че "по време на посещението си е следвал предложената от домакините му програма и по време на цялото си посещение е бил придружен от министър-председателя на Узбекистан".
Проектът АБВ
На 16 април 2007 г. Първанов се опита да опровергае слуховете, че ще създава собствена партия: "Когато се каже "президентът" – това означава ангажимент за цял живот, не може днес "президентът", а утре – "партийният лидер".
Първанов заяви, че вече е бил партиен лидер, и то успешен, и че няма никакво намерение след края на втория си мандат да се захваща отново с партийно строителство. Щял да е много по-полезен със знанията си на повече от една партии, а при хроничната загуба на обществено доверие към партиите изходът не бил в създаването на поредната. В началото на втория си мандат обяви, че след него няма да се връща в БСП, и прогнозира, че ще пише мемоари.
След няколкогодишни уклончиви изказвания все пак Първанов тества възможностите си и през ноември 2010 г. обяви "Алтернатива за възраждане на България" (АБВ). Вероятно острата реакция в БСП и коментарите, че Първанов се опитва да я разцепи, бързо го отказаха от идеята да участва официално в изборите, хората му работеха за силни кандидати.
На последната си пресконференция като президент през ноември 2011 г. съобщи, че се връща в БСП и може би ще даде възможност на хората да гласуват за него. Въпросът е ще се изправи ли срещу Сергей Станишев в лидерското състезание, както го подтикват близките му в партията, или по-скоро ще се изяви като неформалния лидер. Това да си лидер не означава непременно да си формален ръководител, каза неотдавна Първанов и направи паралел с Димитър Благоев-Дядото, който никога не е бил председател на тогавашната БРСДП.
Имоти и уволнения
Името на Първанов се свързва и с уволнението на журналиста Иво Инджев от Би Ти Ви. През 2006 г., когато Първанов вече беше кандидат за втори президентски мандат, Инджев беше уволнен два дни след като обяви в предаването си, че по неофициална информация, получена в телевизията чрез електронната поща, Първанов се е сдобил с мезонет в центъра на София. Мотивът на медията беше "нарушение на журналистическата етика". Предизборният щаб на Първанов реагира остро и окачестви думите на Инджев като клевета. По-късно Инджев обясни отстраняването си с натиск от президентството. От "Дондуков" 2 отрекоха да имат нещо общо със случилото се.
През лятото на 2011 г. РЗС подаде сигнал до данъчните, Сметната палата и комисията за борба с корупцията и конфликта на интереси за проверка на имотното състояние на Първанов и семейството му. Според РЗС синът му Владимир Първанов е купил мезонет от 231 кв.м и гараж от 34 кв.м в кв.м "Манастирски ливади" от фирма "Крит", която пък е дарила 25 хил. лв. за втората президентска кампания на Първанов.
Сред спонсорите на президента беше и бившият собственик на курорта "Дюни" Людмил Стойков. Той беше подсъдим за източване на пари по програма САПАРД и изпирането им, но оправдан на третата година.
В скандала "Ало, Ваньо" се разбра за връзки между Първанов и покойния вече собственик на пивоварната "Леденика" и бивш президент на федерацията по баскетбол Михаил Михов-Мишо Бирата. Името на Първанов беше намесено от премиера Бойко Борисов в опит за чадър над Михов. Шефът на правния отдел към президента Сашо Пенов се оказа адвокат на Михов по делото за отнетия на пивоварната лиценз, който набързо беше уволнен, а по-късно избран за декан на юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Първанов отрече Михов да му е спонсор, познавали се от "спортните състезания". През 2011 г. Михов беше открит мъртъв в стая на хотел "Руи Правец", притежаван от фирма, управлявана от Васил Златев - баща на шефа на "Лукойл България" Валентин Златев.
Москва, Москва и обединител на православието
Още в началото на президентстването си Първанов стана носител на наградата "Обединител на православието". Решението за нея беше взето през май 2002 г. и му беше връчена от руския патриарх Алексий Втори в началото на 2003 г., при втората визита на българския президент в Москва. Специално за церемонията от Вашингтон в руската столица пристига и шефът на MG Илия Павлов - българският представител в попечителския съвет на Международния фонд за единство на православните народи, който присъжда международната награда "За изключителна дейност за укрепване на единството на православните народи".
Макар първата визита като президент на Първанов да беше в Брюксел и Страсбург, едва 250 от около 800-те му чуждестранни срещи са били с европейски лидери, отчете той. Справка в сайта на президентската администрация на посещенията му зад граница показва, че външнополитическите му визити, в това число и участия в международни форуми, са 145. Доста по-активен е през първия си мандат, когато има 86 посещения, докато през втория мандат, който съвпадна и с обявяване на агентурното му минало, визитите му са 59.
Първанов пътуваше предимно в бившите съветски републики и на Балканите. Втората му официална визита беше в Македония. За десетте години като президент беше шест пъти в Русия, Путин гостува три пъти. В първия си мандат Първанов посети три пъти САЩ, а във втория посрещна у нас Джордж Буш.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар