Еврото е неотменимо и ще преодолее кризата, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в първото си обръщение към комисията по икономически и валутни въпроси в Европейския парламент, предаде EUobserver.
Драги, подобно на Германия и на самата ЕЦБ, отхвърли исканията ръководената от него институция да да се намеси по-активно, за да подпомогне Испания и Италия да възстановят икономическия растеж и да създадат работни места.
На въпрос на евродепутатите защо ЕЦБ поставя надеждността си по-високо от реалното възстановяване на растежа и на заетостта в затруднените страни от еврозоната, Драги отговори, че неговата институция няма мандата да се намеси както Федералния резерв на САЩ или Британската централна банка. "Мандатът на Фед е различен, той е насочен също към растеж и създаване на работни места. Ние сме много повече ограничени в монетарната стабилност", уточни Драги.
За сегашната криза той коментира, че не се съмнява в силата, постоянството и неотменимостта на еврото. Драги определи като "нездрави спекулации" всякакви сценарии за разпад на еврозоната.
Въпреки това икономиите не могат да бъдат избегнати, подчерта президентът на ЕЦБ, като поздрави европейските лидери за приетите този месец мерки за фискална дисциплина. "За да възстановим доверието, са ни необходими мерките, които съдържа пактът. Освен това имаме нужда и от структурни реформи, които да гарантират растежа", отбеляза той.
Според него предстоящата 2012 г. ще е трудна за банките. "Искаме да избегнем възможна рецесия и ако можем да облекчим натиска върху финансирането, това вече е добра част от отговора", каза той във връзка с Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). След 1 януари инструментът ще може да подпомага затруднените банки с техническата помощ на ЕЦБ.
Драги отхвърли предложенията за издаване на еврооблигации, предаде агенция "Франс прес". Според него от такъв механизъм ще има смисъл във фискален съюз, "но ако нямате фискален съюз, ще се запитате дали ще е приложимо съвместното... издаване (на облигации), докато страните продължават да харчат по отделно". От тях ще има смисъл, ако държавите искат да се откажат от суверенитета си по фискалните въпроси, изтъкна той.
Източник dnevnik.bg
Драги, подобно на Германия и на самата ЕЦБ, отхвърли исканията ръководената от него институция да да се намеси по-активно, за да подпомогне Испания и Италия да възстановят икономическия растеж и да създадат работни места.
На въпрос на евродепутатите защо ЕЦБ поставя надеждността си по-високо от реалното възстановяване на растежа и на заетостта в затруднените страни от еврозоната, Драги отговори, че неговата институция няма мандата да се намеси както Федералния резерв на САЩ или Британската централна банка. "Мандатът на Фед е различен, той е насочен също към растеж и създаване на работни места. Ние сме много повече ограничени в монетарната стабилност", уточни Драги.
За сегашната криза той коментира, че не се съмнява в силата, постоянството и неотменимостта на еврото. Драги определи като "нездрави спекулации" всякакви сценарии за разпад на еврозоната.
Въпреки това икономиите не могат да бъдат избегнати, подчерта президентът на ЕЦБ, като поздрави европейските лидери за приетите този месец мерки за фискална дисциплина. "За да възстановим доверието, са ни необходими мерките, които съдържа пактът. Освен това имаме нужда и от структурни реформи, които да гарантират растежа", отбеляза той.
Според него предстоящата 2012 г. ще е трудна за банките. "Искаме да избегнем възможна рецесия и ако можем да облекчим натиска върху финансирането, това вече е добра част от отговора", каза той във връзка с Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). След 1 януари инструментът ще може да подпомага затруднените банки с техническата помощ на ЕЦБ.
Драги отхвърли предложенията за издаване на еврооблигации, предаде агенция "Франс прес". Според него от такъв механизъм ще има смисъл във фискален съюз, "но ако нямате фискален съюз, ще се запитате дали ще е приложимо съвместното... издаване (на облигации), докато страните продължават да харчат по отделно". От тях ще има смисъл, ако държавите искат да се откажат от суверенитета си по фискалните въпроси, изтъкна той.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар