Голяма част от безработните и обезкуражените лица са с ниско образование и квалификация, което пък оказва натиск върху пазара на труда и равнището на заплащане в цели браншове, неизискващи високи професионални компетенции, посочват от камарата.
Анализът установява увеличение и на обезкуражените лица с висше образование. През 2010 г. техният брой е достигнал близо 11 хил. души при малко над 8 хил. души през 2009 г.
Изводите сочат, че се поддържа контингент от безработни и трайно безработни лица, който периодично се включва в програми за обучение или субсидирана заетост, но при липса на подобни програми тези хора остават извън пазара на труда.
Застрашително намалява и заетостта в България, която през второто тримесечие на годината е паднала под 60% при приета цел в Лисабонската стратегия от 70 на сто, се посочва още в изследването на БСК.
Почти една четвърт от работната сила са наети в обществения сектор. Според експертите на камарата 7,4% от всички заети са в държавната администрация при 7,1% средно за държавите от Европейския съюз.
Независимо от ръста на работните места в обществения сектор броят на съществуващите и новооткритите работни места в страната намалява с 6,2%, посочват от БСК. За две години работните места са намалели с 262 868, броят на заетите - с 319,6 хил. души, броят на наетите – с 287,3 хил. души, а броят на самоосигуряващите се – с почти 36 хил. души.
Резултатите от анализа са на фона на намаляващото активно население на страната, отчетено при последното преброяване в началото на тази година. Около една четвърт от населението е в надтрудоспособна възраст, припомнят от камарата. Най-голям пик на работната сила е отбелязан през 2008 г. – над 3,504 млн. души, след което се поддържа трайна тенденция на спад. Само за второто тримесечие на 2011 г. спрямо второто тримесечие на 2010 г. то е намаляло с над 42 хил. души. Като основна причина от БСК посочват растящата емиграция.
Представителите на БСК предупреждават за влошено качество на съществуващите и новооткритите работни места. Анализът на пазара на труда показва, че над 60% от заетите са в сектори с ниска добавена стойност и ниско ниво на възнагражденията като охранителна дейност, търговия, услуги, ресторантьорство, както и селско стопанство, обществен сектор и държавно управление.
Разкриването на качествени работни меса зависи от инвестициите в икономиката, които непрекъснато намаляват. Инвестициите, измерени като бруто капиталообразуване в основен капитал, се сриват от 23,3 млрд. лева през 2008 г., на 19,7 млрд. лева през 2009 г. и до 16,5 млрд. лева през 2010 г. Дори през първото тримесечие на 2011 г. достигат едва 3,1 млрд. лева и са по-малко от тези през първото тримесечие на 2010 г.
Изводът на БСК е, че са необходими реформи на пазара на труда и трудовото законодателство. Затова и предложенията на бизнеса са насочени в посока към внедряване на електронно правителство по модела на Естония, което ще позволи на държавата да намали броя на заетите в административното обслужване и ще ограничи разходите за администрация. От БСК предлагат също да се усъвършенстват и модернизират услугите за гражданите и фирмите, да се подобри бизнес климатът и да се ограничи корупцията.
Сред мерките, които трябва да се предприемат за реформирането на пазара на труда, е и ускоряването на усвояването на средствата по оперативните програми, като се засили наблюдението и се анализира текущото изпълнение на проектите. Бизнесът настоява за санкциониране на длъжностните лица, реализирали закъснения и пропуски в изпълнението на проектите. Отново се настоява и за прехвърляне на управлението на проекти на частния сектор, като се спазва конкурсният принцип.
Според БСК е необходимо да се насърчават инвестициите в разкриване на нови качествени и устойчиви работни места чрез целева политика за привличане на инвестиции в икономически дейности за дълбочинна преработка на български суровини, материали и продукти, заместващи внос или генериращи експортен ресурс, и за създаване на по-висока добавена стойност, вкл. за големите чуждестранни инвеститори, присъстващи на нашия пазар, за прехвърляне на част от тези дейности в България.
Друга препоръка е да се задълбочат връзките между образование и бизнес.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар