Осем любопитни факта за изборите в САЩ

1. Защо изборите винаги са във вторник?

В Съединените щати избирателната активност е една от най-ниските сред демократичните държави и повече от една четвърт от хората, които не гласуват, заявяват, че са твърде заети, за да отидат до избирателните урни. Въпреки това усилията изборите да се преместят през уикенда остават безрезултатни.
Вторникът след първия понеделник на ноември е определен за датата, на която американците да дадат своя вот още през 1845 г.

През средата на XIX век САЩ е предимно аграрна държава и на фермерите им е отнемало твърде многовреме, тъй като придвижването в най-добрия случай е ставало с коне, за да стигнат до най-близкото място за гласуване. Съботата е била работен ден във фермата, пътуването в неделя пък било изключено (бел. ред. в неделя хората ходели на църква и не им оставало време за пътуване), а срядата - ден за пазар. Ето защо останал вторникът като един възможен вариант, който в крайна сметка се и наложил.

2. Относно слънчевите очила

Политиците почти никога не се снимат със слънчеви очила, особено пък по време на избори. А дори и по време на почивка. “Доверието на хората спада, когато очите на политика не се виждат”, твърди Паркър Гайгър, имидж специалист от Атланта.

“Просто не добиваш представа за индивидуалността на човека” - продължава Гайгър - “Когато гледаш някого в очите - ти му се доверяваш много повече. Слънчевите очила поставят бариера между теб и другия човек. Казват, че очите са прозорци към душата, а ако не мога да видя душата ти, как бих могъл да ти вярвам?”

3. В Невада можеш да гласуваш за “никого от изброените”

Не харесваш никого от кандидатите? Не е нужно да подкрепиш никого тогава.

Щатът Невада позволява на гласуващите да маркират полето “никого от изброените” по време на гласуване. Тази опция съществува от 1976 г. и досега немалка част от гласуващите са се възполвали от нея.

През 2010 г. след ожесточена битка за място в Сената 2,25% от гласоподавателите избират опцията “никого от изброените”, вместо да дадат гласа си за един от двамата кандидати - демократа Хари Рийд и републиканеца Шарън Енгъл. В крайна сметка Рийд печели.

4. Палецът на Обама

По време на предизборните дебати между Обама и Ромни настоящият президент често използва палеца си, опитвайки се да подчертае позицията си по даден въпрос, присвивайки го в юмрук. Този жест, който принципно би изглеждал не на място в ежедневна комуникация, е вероятно приумица на предизборния щаб на Обама. “Целта е да придаде по-уверен, по-силен вид на президента”, твърди Пати Ууд, експерт по езика на тялото.

“Това е символно оръжие. Говорителите се учат на такива жестове за да изглеждат силни и можещи, за да съумеят да грабнат вниманието на аудиторията”, допълва експертът. 

“А на подсъзнателно ниво в жеста има фалическа символика. Мъжете изваждат палеца си на показ и сякаш заявяват: “Аз съм мъж”, продължава Ууд. 

5. Титли до живот

Мит Ромни е бил губернатор на Масачузетс преди повече от шест години. Въпреки това хората все още го наричат “губернатор Ромни”. 

САЩ, разбира се, имат само един действащ президент. Въпреки това Бил Клинтън и Джордж Буш са винаги наричани “президентът Клинтън” и “президентът Буш” - дори в едно и също изречение с президента Обама.

6. Загубилият изборите все пак може да се озове в Белия дом

Четири път в историята на Съединените щати кандидатът с по-малко общ брой гласове се е озовавал на президентското място.

Това е така, защото победител в изборите е спечелилият повече електорални гласове, а не задължително този с повече подкрепа като брой гласоподаватели. Електоралните гласове за всеки щат са различни, според броя на населението на дадения щат. Хората фактически гласуват за определен брой електори (според населението на щата), които впоследствие определят кой да е президентът. 

270 електорални гласа са достатъчни за постигане на победа на изборите.

През  2000 г. Джордж Буш получава с половин милион по-малко гласове от опонента си Ал Гор, но печели 271 електорални гласа, с което в крайна сметка печели и битката за Белия дом.

7. Борбата е само за една трета от гласоподавателите

На 6 ноември едва една трета от гласоподавателите ще решат изборите на практика.

Повечето от щатите, включително и четири от петте най-гъсто населени, са толкова последователни в подкрепата си за републиканците или демократите, че кандидатите за президентското кресло дори не правят кампании там. Борбата остава за другите - едва около една трета, щати, които могат да дадат предимство за единия или за другия кандидат. 

За повече от 70% от американците, живеещи в Калифорния, Тексас, Ню Йорк, Илинойс и още 36 щата изборът е на практика предопределен.

8. В Северна Дакота не се изисква предварителна регистрация 

Единственият щат, в който не е задължително да си регистриран като гласоподавател, е Северна Дакота. 

Щатът е един от първите, които още през XIX в. приемат регистрационен режим за гласоподавателите. От 1951 г. насам обаче той е отменен. 

Това се дължи на селския характер на щата, в чиито малки общности всеки с всеки се познава - буквално. Ето защо местните лесно могат да идентифицират човек, който не би трябвало да гласува. Все пак, ако някой е непознат на хората, контролиращи вота, той ще трябва да покаже официален документ, с който да удостовери идентичността си.

Източник dnes.bg