Майките скочиха срещу Бюджет 2013, българите са сред най-застрашените от бедност в Европа, уличиха в конфликт на интереси членове на антимонополната комисия...

Темите за финансовото състояние на домакинската и държавата доминират във всекидневниците.


„В края на септември издръжката на човек от четиричленно домакинство в България е достигнала 562.61 лева. Това сочат данни на КНСБ.
Това означава, че едно домакинство от двама възрастни и две деца трябва да разполага месечно с 2250 лева, за да се храни, да поддържа разходите си за дома, да се облича, да ползва медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти, уточни президентът на синдиката Пламен Димитров.
Със 17% е поскъпнала издръжката на домакинствата за 3 години, а границата на бедността е 213 лева. С по-ниски от тези доходи живеят 23% от българите, показват данните на КНСБ. Според Пламен Димитров това означава, че трудът на хората е подценен и средната работна заплата сега е с една пета по-ниска, отколкото е била в началото на прехода.
Синдикатите предложиха да се договорят увеличения за заплатите в сектори, в които производителността се е повишила, например добив на руди, производство на електрически съоръжения и лекарствени вещества. КНСБ настоя за еднократна коледна добавка за всички пенсионери, която би струвала на държавата около 60 милиона лева. Според синдикатите хазната може да си го позволи заради преизпълнението на бюджета до септември..." - пише в. „Дневник"

В друга своя публикация всекидневникът съобщава, че българите са сред най-застрашените от бедност в Европа:

„Българите, наред с румънците, испанците, гърците и литовците, са сред най-застрашените от бедност в страните от ЕС. Това показа проучване на Австрийското дружество за политически обсъждания и политическо развитие, което се основава на данни от 2010 г.
В тези страни застрашени от бедност са 20% населението. Най-драматично е положението в Латвия, като 21.3% от живеещите в страната са в риск.
Според представените данни на другия полюс са чехите, като едва 9% от тях са заплашени от бедност. Общо 16 на сто от хората в ЕС или 80.7 млн. души са заплашени от бедност."

„Бюджет 2013 изкарва майки и учители на улицата" - алармира в. „Сега".
"Масовото недоволство срещу бюджет 2013 започна да се излива на улицата. Родители от София, Бургас, Варна, Сливен, Пловдив, Шумен, Благоевград, Димитровград, Добрич, Велико Търново и др. градове излязоха вчера на протести с искания за по-адекватна социална политика за стимулиране на раждаемостта. Между 40 и 100 майки във всеки град излязоха по площадите с искания: "Повече за бъдещето на България" и "Не обричайте децата на бедност".
Майките настояват обезщетението за гледане на дете от 1 до 2 г. да бъде вързано с минималната заплата. Сега то се определя ежегодно и от 2009 г. е замразено на 240 лв., докато заплатата стана 290 лв. За 2013 г. то пак остава 240 лв., а минималното възнаграждение се вдига на 310 лв. Друго искане на майките е да отпадне подоходният критерий за детските добавки и те да се полагат на всички деца, а не само на родените в семейства със среден доход до 350 лв. на човек. Както и да станат поне 50 лв. от 35 лв., за да покриват таксите в детските градини...
Социалният министър Тотю Младенов избра странен начин да успокои протестиращите - напомни им, че е време да се говори за намаляване на периода за изплащане на високоплатеното майчинство. Сега то е 410 дни, а той пак припомни, че в Европа спорът е дали да се вдигне от 14 на 20 седмици. Но не коментира разликата в доходите на семействата.
Майките ще бъдат последвани и от учителите, стана ясно вчера. През уикенда Синдикатът на българските учители е взел решение да се включи в недоволството с протести между първо и второ четене на бюджета в парламента. Учителите искат поне 15% ръст на единните разходни стандарти, за да има пари и за увеличение на заплатите..." - продължава всекидневникът.

„Безработните младежи струват на България между 2.4 и 2.8 млрд. лв. Страната ни е загубила 3.3% от БВП заради младите между 15 и 29 г., които не работят, не учат и не посещават курсове. Сумата се изчислява като нереализирана производителност и социални разходи. Данните са на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд, която е структура на Европейския съюз.
"Последиците от изгубеното поколение не са само икономически. Те са и социални, като има риск младежите да се откажат от демократичното си участие в обществото", предупреждават авторите на проучването.
България продължава да е сред страните с най-висок процент младежка безработица в Европа - 24.6%. Това означава, че над 315 000 младежи у нас не правят нищо. За сравнение през 2008 г. безработните младежи у нас са били 18.5%. В тази класация страната ни не е на последно място. Макар в абсолютна стойност сумата да е нищожна на фона на големите европейски страни, като дял от БВП загубите са по-големи единствено в Гърция..." - се казва в друга публикация на в. „Сега".

Данъкът върху лихвите е сред темите с продължение във всекидневния печат.

„Данък върху лихвите от депозитите може да бъде въведен само за бъдещите влогове на хората от началото на 2013 г., но лихвите на заварените стари договори не трябва да се облагат, тъй като това би нарушило конституционни права. Това каза бившият конституционен съдия Георги Марков пред "Дарик" по повод проекта за облагане на доходите от лихви.
Според внесения в парламента текст данък ще се плаща и върху лихви по депозити от настоящата година, ако имат падеж през 2013 г. Георги Марков заяви, че очаква от държавния глава Росен Плевнелиев да наложи вето, ако тази промяна стане факт.
Въпросът ще бъде уточнен, каза за "Стандарт" зам.-шефът на бюджетната комисия към парламента Димитър Главчев (ГЕРБ). Не може с обратна сила да се въвеждат данъци, обясни той. От друга страна, обаче лихвата се облага при изплащане на сумата. Според Георги Марков обаче, ако е възникнала необходимост от въвеждането на този данък, това може да стане от 1 януари, но само в рамките на конституцията..." - пише в. „Стандарт".

В. „Сега" също помества публикация по темата:
„И новата седмица започна със смущаващи изявления за данъчната политика на ГЕРБ. Новата разделителна линия прокара зам.-шефът на бюджетната комисия Димитър Главчев.
Главчев не споделя виждането на финансовото министерство, че новият данък върху лихвите трябва да важи за всички депозити с падеж след 1 януари 2013 г., независимо дали самите договори с банките са подписани преди това. Депутатът настоява да се мисли за разделяне на депозитите, които попадат в двете бюджетни години, и облагане с данък само на частта от лихвите, начислени за 2013 г. От думите на Главчев обаче стана ясно, че идеята още не е консултирана с банките и не е ясно дали може да се реализира.
"Предложението на финансовото министерство изхожда от принципа, че доходът се облага към датата на получаването му. При депозитите и влоговете това е датата на падежа. Има обаче и друг принцип в правото - че не може да се променят условия по вече сключени договори със задна дата. Това е принципен проблем и по него трябва да се дебатира", коментира Главчев. Според него е възможно банките да се съгласят да разделят депозитите, които попадат и в 2012, и в 2013 г., и да изплатят някакви лихви към края на годината. Друг вариант е да се обложи само частта от 2013 г. Не е ясно обаче дали това не влиза в колизия с логиката на определяне на лихвите по срочни депозити и влогове, която е твърда и важи за целия период. Срещу облагането на старите депозити вчера се обяви и бившият конституционен съдия Георги Марков. .."

Вестниците във вторник съобщават също за конфликт на интереси при двама членове на Комисията за защита на конкуренцията.

„Двама от членовете на Комисията за защита на конкуренцията са нарушили Закона за конфликт на интереси. Това установи Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Александър Александров и Елена Димова, в качеството си на членове на КЗК, са участвали в семинари, свързани с дейността на комисията. На тези семинари са давали консултации на юридически дружества, които по-късно са участвали или са потенциални участници в производства пред КЗК. За тази си консултантска дейност двамата са получавали хонорари от организаторите на семинари.
Така например Елена Димова е била на семинар на тема "Актуални въпроси на обществените поръчки: Нови моменти. Процедури по ЗОП. Практика на КЗК. Практика на ВАС. Решения по практични казуси", проведен през ноември 2011 година. В цената за участие са били включени и консултации с лекторите. Елена Димова не е ползвала отпуск за участие в този семинар.
Александър Александров е участвал в същия семинар, като и той не е ползвал отпуск. Двамата са били лектори в над 20 семинара. Не за всяко участие са получавали заплащане извън трудовото такова, а хонорарите са били декларирани пред НАП." - пише в. „24 часа".

„Членовете на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Елена Димова и Александър Александров са заплашени от глоба, конфискация на доходи и уволнение. Санкциите ги грозят, след като бе установено, че са в конфликт на интереси.
Двамата са били лектори на семинари за адвокати и фирми, участвали в процедури по обществени поръчки. Обжалванията по тях се правят пред самата КЗК. Александров е бивш член на Централната избирателна комисия (от БСП). Двамата с Димова имат мандат в КЗК до 2015 г.
Комисията за конфликт на интереси е започнала проверка срещу Александров и Димова, след като се е натъкнала на реклами за десетки семинари през тази и миналата година, на които двамата разясняват новостите при обществените поръчки.
В програмата на мероприятията били заложени и консултации с лекторите. Нещо повече - на един от тях е обсъждана темата "Как допуснатите от възложителите грешки и пропуски в процеса на възлагане на обществените поръчки да работят в полза на кандидатите.
По закон членовете на КЗК не могат да развиват консултантска дейност..." - в. „Труд".

Друг тема от всекидневниците е наложеното наказание на учениците, които поругаха портретите на Левски и цар Симеон.

„Самостоятелна форма на обучение е наказанието за тримата ученици от Добрич, които разпространиха в социалната мрежа "Фейсбук" свои снимки в непристойни пози с портретите на Васил Левски, цар Симеон Велики и княз Борис. Това е решението на педагогическия съвет на Професионалната гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост.
Това е сред най-тежките наказания, коментира директорът на регионалния инспекторат по образование Петър Петров. Той уточни, че в региона няма друго училище по транспорт, където провинилите се могат да бъдат преместени. Затова е взето решение те да подготвят самостоятелно уроците и да се явяват на изпити.
Заради възможни ексцесии училището днес беше охранявано от полиция, а тримата единадесетокласници бяха освободени от учебни занятия. Междувременно те дадоха обяснение за мотивите за постъпката си - тя не била организирана, а "импулсивна".
Предстои да бъде образувано възпитателно дело спрямо 17-годишните момчета. С тях ще работят специалисти от Детска педагогическа стая." - пише „Дневник".

„Тримата единайсетокласници, който поругаха портретите на бележити българи, бяха изгонени от училище.
Всеки един от тримата ще учи в дома си, като ще се явява на изпити в края на срока, за да завърши учебната година и да продължи образованието си, съобщи за Стандарт Нюз началникът на образователния инспекторат в Добрич Петър Петров.
Решението за налагане на наказанието "преместване в самостоятелна форма на обучение", е взето на педагогически в Професионалната гимназия по автотранспорт, обслужване и лека промишленост "Г. Раковски".
Това е максималното, което може да се наложи. Най-тежката мярка всъщност е преместване в друго училище, но тъй като в областта няма друго такова, а на друго място те ще спрат да ходят на училище, се е решило да се наложи самостоятелната форма на обучение, обясни Петров...
Миналата седмица снимка на три ромски момчета, които се гаврят с портретите на българските герои, взриви социалната мрежа Фейсбук. Те се оказаха ученици от Професионалната гимназия по автотранспорт. Двама са от Добрич, а един е от Крушаре. Не разпознахме Левски извиняваме се на България, заяви едното от тях Севгин Валентинов..." - в. „Стандарт".

Влошаващото се състояние на здравеопазването също намира място на страниците на всекидневниците.

„Всички екипи на кръвните центрове у нас са готови да подадат колективна оставка Това стана ясно след среща на директорите им със Здравното министерство. Увеличение на заплатите им се очаква от 1 ноември, но никой няма идея дали това ще са очакваните Дали 20 %. По-скоро увеличението да бъде между 16 и 18%.
Напрежението сред екипите в петте кръвни центъра у нас расте, а сред основните причини са трудните условия на работа и ниските заплати. Те са непроменени от пет години. Средното месечно възнаграждение на една медицинска сестра е 410 лева, а на лекар 680. Не достигат и медиците, защото няма желаещи да работят в тези институции. Началната заплата за лекар е около 500 лева.
Екипът на кръвния център в Стара Загора преди седмица подаде колективна оставка, но не спря работа. Решени за подобни действия вече са и екипите в Плевен, Пловдив и Варна.
Ако дори един център спре работа, ще има проблеми с осигуряването на кръв и кръвни продукти в цялата страна. Плановите операции ще бъдат отлагани, ще се усложни и логистиката при осигуряване на кръв за спешни случаи..." - в. „24 часа".

„Състоянието на системата на здравеопазването е катастрофално, се казва в специална декларация на лекарите, участвали в извънредния събор на съсловната организация в Равда, съобщи "Дарик".
Смесицата от задължително здравно осигуряване, допълнително здравно застраховане и бюджетно разпределение на средствата създава хаос и неудовлетворение от системата на здравеопазване, смятат лекарите. Според тях финансовият ресурс за здравеопазване не отговаря на пакета здравни услуги, който трябва да се осигури, а изпълнителната власт не прилага Закона за здравното осигуряване в частта му за събиране на задължителните здравни осигуровки.
Делегатите на събора са на мнение, че Националната здравноосигурителна каса е "политически подчинена структура, разпределяща обществени средства на бюджетен принцип, което води до неудовлетвореност от страна на гражданите и кара медицинските специалисти да напускат страната".
Лекарите настояват да се отделят поне 7% от БВП за здравеопазване, да се осигури събираемостта на здравните вноски, а държавата напълно да осигурява лицата, за които законът е определил да бъдат осигурявани от нея.
Лекарите искат да се определят хората, които подлежат на социално подпомагане (освобождаване от заплащане) доплащане на медицинските услуги и да се регламентира законово кой и как ще плаща дължимите на лечебните заведения суми за използваните от тази категория лица медицински услуги, се казва още в декларацията на медиците.
Те настояват президента Росен Плевнелиев да свика Съвета за национална сигурност, за да бъде разгледано здравното състояние на нацията като един от основните ангажименти на правителството, настояват лекарите в декларацията си." - в. „Труд".

Източник news.bg