Предвижда се в този период просрочените задължения да севнесат като лихвите се опростят. По принцип върху просрочените данъци се плащат основен лихвен процент плюс добавка от 10 процентни пункта, при осигуровките – допълнителните процентни пунктове са 20.
Целта на финансовото министерство е да мотивира компаниите в кризата все пак да се разплатят. Тъй като все още не е взето окончателно решение, е възможно амнистията да важи само за осигуровки.
Предвижда се това да е еднократен "жест", който нормативно ще бъде въведен или със специален закон или с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От Министерство на финансите не разполагат с прогноза какъв ще е размерът на лихвените приходи, от които държавата се отказва с предлаганата амнистия. Обяснението е, че не се знае кои точно длъжници ще се разплатят.
Амнистия само за просрочените осигурителни задължения предложи през пролетта на 2010 г. социалният министър Тотю Младенов. Тогава кризата се усещаше най-отчетливо от частния сектор, а социалното министерство заяви, че невнесените осигуровки са достигнали 300 млн. лв. В началото на август 2010 г. правителството официално се отказа от тази идея заради опасения, че европейската комисия може да разследва и санкционира България за предоставяне на непозволена държавна помощ.
Председателят на КРИБ Огнян Донев коментира, че тази идея е била предложена от бизнеса преди 4 месеца при срещата "Бизнесът и правителството", организирана от Конфедерацията. През януари по темата е имало среща с финансовия министър Симеон Дянков и с директора на НАП Красимир Стефанов, но те не са били настроени много благосклонно. Донев посочва, че държавата няма да загуби от такъв ход, защото ако фирмите-длъжници фалират, то тогава тя няма да получи нищо.
Изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев посочва, че мярката е закъсняла, но все пак ще има ефект от нея. Той допълва, че държавата и общините също допринасят за натрупването на тези просрочени задължения, бавейки разплащанията си към частния сектор. По последни данни към края на септември 2011 г. забавените плащания по изпълнени обществени поръчки са за 457 млн. лв. От тях 255 млн. лв. са по вина на централната власт, и 202 млн. лв. - на общините.
Макроикономистът и управляващ партньор в анализаторската компания Industry Watch Лъчезар Богданов определи мярката като частично решение на голям проблем.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар