Пропускане към основното съдържание

Традиции - Чудото на коледния празник

Традиции - Чудото на коледния празник

Името Коледа идва от римското “calende”. С “календе” римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони “календе” в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", та нали за празника се коли прасе .

За историята на този свят празник може да търсим корени още в езическите традиции, когато хората забелязали, че в края на декември денят отново става по-голям. До празника Къпало (22 липен/юни – лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс – слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене – 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.

Но независимо от това от къде идва празникът, най-красивото в него е самата традиция, която се предава от поколение на поколение и прави празника специален за всички в семейството. В моето семейство най-прекрасната вечер от Коледните празници е Бъдни вечер – святата нощ преди Коледа.

През деня на празника в къщи най-празнично настроение създава самата подготовка. Цялата коледна украса на къщата и, разбира се, елхата. Преди да я украсим, всеки приготвя сам коледна играчка, която да закачи на елхата. И най-красивата играчка е на най-видното място като признание за нейния автор. Различни лампички и гирлянди светват из цялата къща, а елховите клонки и венецът на вратата допълват празничната обстановка. През цялото време специално подбрани коледни песнички създават настроение на всички.

А от кухнята се носят... коледни аромати. По традиция се приготвят нечетен брой постни ястия, които да бъдат на трапезата. Те всяка година са такива, каквито са били и на трапезата на моите баби и дядовци. В малката питка слагаме късмети, които са паричка, червен конец, дрянова клечка, пръчица, копче, стафида, хартийка, сгъната като малка книжка... и ако ще има гости се слагат и други късмети, които се наричат на момента, за да има за всеки.

Всяка година до трапезата се донася и слама, защото на времето хората са сядали на сламена трапеза и децата са се претъркулвали по нея, преди да бъде подредена, за да бъде полегнала на една страна и многото пшеница, която ще се народи през годината. Преди да седнем край масата най-възрастният мъж в къщата пали малко тамян и обикаля всички стаи, за да прогони злите духове от къщата и задължително се гори малкото кандило до иконата, което допринася за уюта и атмосферата. Там до иконата всички казваме на глас молитвата и... после, разбира се ....Наздраве!!! – с греяна по стара българска традиция ракия! Най-възрастният разчупва погачата над главата на най-малкия и колкото трохички има по главата му – толкова деца трябва да се родят през годината! Първото парче от погачата се оставя на Богородица и там стои цялата нощ, а на сутринта се дава на някое домашно животно, за да е плодотворна следващата година. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да е сит през цялата година и после се започва играта с орехи.

Всеки разчупва по един орех и ако орехът му е здрав и хубав, то такъв ще е и той. За играта всеки получава определен брой орехи, които крие в шепите си и другите познават колко е скрил. Победител е този, който събере орехите на всички. Затова, колкото повече хора има край трапезата – толкова по-весело! А масата винаги остава неразтребена до сутринта... когато всички намират подаръците си край елхата. И не е важно какви са, а да ги има и да са от все сърце!

Както и за традициите на самия празник. Най-истинското на празника е да се събере цялото семейство и малки и големи, защото това създава атмосферата и в това е същината – да си кажем и покажем, че се обичаме! Защото не е ли това най-святото чувство, не е ли в това магията на празника?! А за тази магия сме нужни ние и нашите чувства и прекрасното усещане да бъдем добри. Да раздаваш добрина и да получаваш удовлетворение от това, че си направил някой щастлив, че си го накарал да се усмихне и да почувства в сърцето си топлината на Коледния пламък. А това всеки може да го направи, всеки, без да са нужни средства! Така че, направете Коледата си вълшебна и топла!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Сериен изнасилвач от Хасково с нервно разстройство

Окръжният съд в Хасково не успя да определи мярката на 29-годишния Теньо Стоилов – Лудия, съобщават от Haskovo.info. Той се държал неадекватно в съда и гледал с широко отворени очи, треперел и не отговарял на въпросите.   Поведението му принудило съдия Маргарита Делчева да спре делото до оказване на спешна медицинска помощ на подсъдимия. Медиците констатирали, че Стоилов има нервно разстройство, и го откарали в болница. Така мярката за неотклонение на 29-годишния хасковлия ще се гледа повторно в събота, когато изтича и срокът на 72-часовото му задържане.   Дотогава психиатрична експертиза трябва да определи дали страда от някакво заболяване и разбира значението на извършеното от него престъпление. Експертизата трябва да отговори и на въпроса в състояние ли е Теньо Стоилов – Лудия, да изтърпи наказание "лишаване от свобода".   В сряда Теньо Стоилов е арестуван за отвличане, побой и изнасилване на 26-годишна жена от Димитровград, извършено предния ден. След като я о...

Коледни стихотворения за деца

Елхичке зелена, в гората родена, с дъх чуден на прясна смола и с тънички листи тъй нежни и чисти, на гости при нас си дошла. ............

29 години затвор за четирима от "чуковете" на Таки

Общо 29 години затвор за четирима от групата на Таки, постанови Софийски градски съд. Братовчедът на Любо Чука - Любомир Костадинов отива зад решетките за осем години. Толкова получи и Цветан Миленов. Година по-малко ще лежи Асен Китанов. На 6 години затвор бе осъден Илия Илиев.