Хлябът за Бъдни вечер задължително е постен, питката е содена, напомня Надежда Савова. Тя описва традиционният хляб за празника така: Питката се декорира с голям, незатворен кръг, който е символ на къщата. Вътре в него се нареждат грозд и овчарска гега, изработени от тесто, символизиращи плодородие сред овцете, нивите и лозята. Малки топченца се слагат за членовете на семейството. Важно е да се направи кръг и Витлеемската звезда. Тя се изработва от два преплетени кръста, което образува звезда с осем лъча.
Надежда Савова, която е обиколила 70 държави, може да изброи стотици видове хляб. Само брашното е поне 15 вида, казва тя. В Перу хляб се прави от картофи, в Мексико - от царевица, в Етиопия - от специално жито, което расте само там. Най-вкусен е хлябът, зареден с любов, а това е майчиният, уверява Савова, която е месила хляб и под Мачу Пикчу, и с африканските племена, и в азиатските степи. Сега меси със 100-годишен квас, предаден й от възрастна жена в габровско село.
Организацията има мисия - издирва и възстановява стари фурни. Те са били народни средища, хората са носели да изпекат там домашно приготвения хляб, събирали са се и са общували помежду си. Искаме да възродим духа на старите фурни и седянките в тях, разказва пред БТА Надежда Савова. У нас вече има три действащи хлебни къщи - в Габрово, в Златарица и в ковачевското село Лобош.
Движението ползва правенето на хляб и за терапия - за социална интеграция на хора с увреждания. Доброволци организират месене на хляб в сиропиталища и домове за инвалиди. Целта им е още да направят "маршрут на хлебните къщи в България" и така да развият културен туризъм. Община Пловдив например е дарила на мрежата фурната в стария град.
Моделът на хлебните къщи като вид културен център ще бъде представен на Международна среща на читалищни мрежи от 56 страни, която ще се състои през идната година във Велико Търново.
dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар