Преглед на печата
Според лидера на БСП Сергей Станишев "има външен натиск" в позицията на управляващите и не може да се говори за категорични доказателства, нито за организация, която стои зад трагедията.
"Горещият картоф вече е предаден", коментира "Труд". Като най-важен факт авторът посочва, че разследването на атентата все още не е приключило. Твърде рано е да стигнем до отговор на същинския въпрос: истина ли е това, което ни казват. За момента всяко съобщаване на информация не може да бъде нищо друго освен политически ход. Затова можем да разсъждаваме предимно за политическите последици. Най-сериозната е, че прожекторите вече не са насочени към София, а към Брюксел и Вашингтон. Чакането, за това какво ще каже България, приключи.
Оттук нататък е работа на лидерите на най-големите страни в Европейския съюз да постигнат съгласие за обявяването на "Хизбула" за терористична организация. Близкото бъдеще трябва да покаже и дали са били преувеличени няколко популярни твърдения. Че точно България вкарва "Хизбула" в терористичния списък. И че след изявлението на вицепремиера Цветан Цветанов се увеличава рискът България да се превърне в мишена за терористи.
"Намирам изявлението на управляващите относно атентата в Сарафово за рационално и възможно най-правилно. То използва старата английска "хибридна" формула за разделяне на отговорностите, когато става въпрос за подобни терористични актове. Тя бе приложена навремето по отношение на ИРА. А именно, че атентатът в Сарафово би могъл да бъде дело на военното крило на "Хизбула". Което означава, че политическото ръководство на организацията не носи отговорност.
По този начин се смекчава потенциалната възможност от директна конфронтация с Иран като държава. Разбира се, дали тази формула ще проработи, още е рано да се каже, доколкото няма ответна реакция от Техеран", коментира в "Стандарт" проф. Владимир Чуков, арабист.
"Аз още преди Нова година предупредих, че са поети определени ангажименти към външните ни партньори да бъде обявена "Хизбула", защото това се говори в сградите на властта. Аргументът "обосновано предположение" е крайно нелеп. Аргументът "съвпадение на ДНК" - това можеше да се каже два дни след атентата, защо не го казаха тогава? На кого е тази ДНК-проба и откога "Хизбула" има ДНК-проби? Категорично сме изправени пред изключително тежки рискове за националната сигурност. Това правителство вмени на държавата, а и на ЕС, огромна отговорност", заявява пред "Стандарт" Румен Петков, бивш вътрешен министър.
Официалните международни реакции са разнопосочни, отбелязва "Капитал Daily". Европейският съюз в лицето на върховнияп представител за външна политика Катрин Аштън се отнесе сдържано към намесата на "Хизбула" в терористичното нападение. Израел от своя страна приветства българското разследване, а САЩ настояха Европа да вземе проактивни действия срещу "Хизбула".
"За" и "против" тютюнопушенето е второстепенно и популистко", коментира "Сега". С патос от СДС обявиха, че още от 1 февруари започват да събират подписи за свикване на референдум с въпрос: "Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места?" Кому е нужно да се прави референдум, след като вече е гласуван и влязъл в сила един закон? Народът трябваше да бъде питан за забраната за пушене преди приемането на поправките в закона за здравето. Както е тръгнало, всяка политическа сила няма да търси в референдума нищо друго освен мобилизация на партийното си ядро и фокусиране на вниманието към себе си. Референдумите ще бъдат използвани от партийните лидери като спасение от обвинения за политическо безсилие и бягане от отговорност при взимане на важни решения.
Референдумите ще бъдат управлявани от политиците като клин на разделението. Разделението тушира недоволството срещу политическото лицемерие, некомпетентност и корупционни зависимости, които се развиват сред представители на властите.
Ако днес се проведе референдум за отмяна на тоталната забрана за тютюнопушене на закрити обществени места, той най-вероятно би бил загубен от пристрастените към цигарите, пише "Труд". Според национално представително изследване на НЦИОМ, проведено през януари, 61% от българите одобряват забраната, 39% - не.
"На България й трябва бейби бум", е анализът в "24 часа". България е сред страните в Европа с най-малък брой момчета и момичета на възраст до 14 г. През 1991 г. 20,1% от населението на страната е било до 14 г., днес е само 13,2%. Да имаш бейби бум в държавата си не е лесна работа и се изисква политическа зрялост и работа на няколко нива. Освен пари, адекватна социална политика, програми за заетост, е нужна идея. Идея на един държавник, който да посвети своя мандат на това и "България бейби бум" програмата да се превърне в негова кауза. Президентът Росен Плевнелиев може да бъде този държавник. Сигурно е, че консултативните съвети и другите задачи на един държавен глава са важни, но бейби бум идеята може да се превърне в нещо значимо, което никой друг президент не е правил.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар