Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета еврозона

Унгарският парламент одобри фискалния пакт на ЕС

Унгарският парламент без много дебати прие резолюция, която позволява на правителството да се присъедини към новия фискален пакт на Европейския съюз, предаде агенция "Франс прес". Резолюцията мина с 304 гласа "за" на управляващата партия "Фидес" и на социалистите в опозиция. Крайнодясната "Йоббик" гласува с 42 гласа "против", докато зелените се въздържаха. Фискалният пакт, който лидерите принципно приеха през декември, призовава за вкарване на "златно правило" в националните конституции за балансирани бюджети. Договорът трябва да бъде приложен от 17-те страни от еврозоната, като останалите държави - членки на ЕС, могат да се включат към него. На последния Европейски съвет през декември всички държави освен Великобритания заявиха, че са склонни да обсъдят предложението за пакта. Впоследствие обаче чешкият премиер Петр Нечас обяви, че е твърдо против новия договор за по-строга фискална дисциплина. Унгарският премиер В

Кои правителства станаха жертва на кризата в Европа?

От разгара на световната финансова и икономическа криза и особено след избухването на европейското "дългово бедствие" редица правителства паднаха жертви на глобалната нестабилност. Заради невъзможността им да се справят с рекордната безработица, бюджетния дефицит и редица други политически и икономически проблеми много лидери бяха принудени да подадат оставка под нарастващия обществен натиск. Гейр Хорде - Исландия губи властта на 1 февруари 2009 г. Банковата криза в Исландия беше нещо, което предвиди какво ще се случи с останалата част от континента и нейното правителство беше първото, което загуби властта вследствие на икономическия срив. Хорде, който беше премиер от 2006 г. обяви оставката на коалицията, която оглавяваше, след седмици наред протести. Той беше наследен от Йохана Сигурдадотир – първата жена премиер и първият открито хомосексуален правителствен лидер в света. След няколко лоши години (през 2009 г. брутният вътрешен продукт се сви с 9.6%), изглежда ситуац

Марк Руте: Излизането на Гърция от еврозоната няма да е толкова рисковано

Изключването на Гърция от еврозоната ще бъде по-малко рисковано сега, отколкото в началото на 2010 г., когато се появиха първите признаци на дълговата криза в страната, заяви холандският премиер Марк Руте. С изказването си той подкрепи към мнението на няколко европейски дипломати, според които може да бъде по-евтино и по-лесно, ако Атина напусне единната валута, предаде "Франс прес". По-рано еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус отбеляза, че излизането на Гърция от еврозоната няма да доведе до криза на единната валута. Няма да се стигне до катастрофа, ако някой напусне еврозоната, каза Крус, като обаче подчерта, че не подкрепя идеята Гърция да се върне към драхмата. В наш интерес е Гърция да остане и да постигне това, което обеща, посочи също Руте. Въпреки това по думите на еврокомисаря по морско дело и рибарство Мария Даманаки страните от еврозоната подготвят план за излизането на страната й от валутния съюз. Наблюдава се голяма промяна от преди една година, к

Безработицата в България през декември е 11.2% според Евростат

Безработицата в България през декември е 11.2%, сочат данните на Европейската статистическа служба Евростат. Показателят е над средните за ЕС 9.9%. В Еврозоната е 10.4% без промяна спрямо ноември. По данни на Агенцията по заетостта, която изчислява безработицата според регистрираните в бюрата по труда, през последния месец на 2011 г. в страната тя е била 10.4%. Най-ниска е безработицата в Австрия - 4.1%, Холандия - 4.9% и Люксембург - 5.2%. Най-високи стойности са регистрирани в Испания - 22.9%, Гърция - 19.2% (данните са за октомври) и Литва - 15.3% (трето тримесечие). В сравнение с края на 2010 г. най-голям спад е регистриран в Естония - от 16.1% на 11.3%, Латвия - от 18.2% на 14.8% и Литва - от 18.3% на 15.3%. Най-голямо увеличение Евростат отбелязва в Гърция - от 13.9% на 19.2%, Кипър - от 6.1% на 9.3% и Испания - от 20.4% на 22.9%. Източник dnevnik.bg

Европа е заплашена от нова криза, след като S&P намали рейтинга на 9 страни от еврозоната

Рейтинговата агенция Standard &Poor's понижи кредитния рейтинг на девет от 17-те страни в еврозоната, включително на Франция, Италия, Испания и Португалия. Оценката на рейтинговата агенция е в резултат на загубата на доверие в общата европейска валута и в способността на Европейския съюз да спаси затъналите в дългове членове на еврозоната. След тази новина индексите на европейските фондови пазари и единната европейска валута рязко паднаха. Според агенцията мерките за икономическа дисциплина само задълбочават икономическата криза, а планираният финансов пакт в евросъюза няма да може да реши проблемите. Дългосрочният рейтинг на Италия бе понижен с два пункта, както и този на Испания, Португалия и Кипър. Рейтингът на Австрия, Малта, Словакия и Словения бе понижен с един пункт. Рейгингът на Германия остана без промяна - "ААА", с прогноза за стабилност. Без промяна е и оценката за Белгия, Естония, Финландия, Ирландия, Люксембург и Холандия. Вече само 12 държави

Ernst & Young: В Европа 2012 г. започва с 6 месеца рецесия

На еврозоната й предстои една доста тъжна зима, последвана от лека рецесия в първата половина на 2012 г. и нищожен растеж на икономиките в нея от 0.1% за цялата година. Това прогнозира одитната компания Ernst & Young. Според заключенията й безработицата в 17-те държави с единна валута няма да падне под 10% до 2015 г. Все по-вероятно е Европейската централна банка да понижи още лихвите и да предоставя средства за подобряване ликвидността на банковата система. ЕЦБ трябва да продължи да купува държавни облигации на закъсали страни и да се подготви да действа като кредитор от последна инстанция, ако се стигне до ръба на разпадане на еврозоната. Ernst & Young очаква годишната инфлация за 2012 г. силно да намалее до 1.8% (от сегашните 2.6%) и да остане на това ниво през 2013-2014 година. Ако декемврийското споразумение за еврото се приложи, Ernst & Young прогнозира подновяване на растежа - макар и минимален - през 2012 г. и увеличаването му до 1.5-2 процента през 2013-

Лидерите на еврозоната днес ще договорят новия антикризисен план

Лидерите на страните от еврозоната трябва днес да обявят мерки за окончателно преодоляване на дълговата криза. Засега обаче има много неизвестни по плановете на политиците. За днешната извънредна среща в Брюксел настоя германският канцлер Ангела Меркел. Целта беше да се осигури допълнително време за изготвяне на антикризисните планове, които първоначално трябваше да са готови до неделя. Вчера обаче стана ясно, че е отменена среща на финансовите министри от валутния съюз, която трябваше да предшества форума на лидерите. Това създаде спекулации, че решенията няма да бъдат договорени днес. Антикризисните усилия на Европа се концентрират в три насоки: увеличаване на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), рекапитализиране на банките на континента и опрощаване на по-голяма част от задълженията на Гърция. Политиците вече се договориха, че рекапитализацията на банките трябва да се случи със 108 млрд. евро. Ако те не успеят да ги наберат от пазарите, ще получат помощ от прав

Инфлацията в еврозоната е стигнала 35-месечен връх през септември

Облеклото и горивата са дръпнали нагоре цените в държавите от еврозоната до 35-месечен връх през септември, предаде "Ройтерс". Забавянето на икономиката обаче предполага, че инфлацията може да е стигнала вече върха си и има възможност за намаление на лихвите в края на годината. През миналия месец инфлацията в еврозоната е била 3%, каквито са били и приблизителните експресни оценки на Евростат и прогнозите на икономистите пред "Ройтерс". Увеличението на потребителските цени на месечна база през септември е 0.8%. Енергийните суровини са поскъпнали с 12.4% през септември в сравнение със същия период на миналата година. Трипроцентното оскъпяването на живота в еврозоната изненада икономистите, когато беше обявено от европейската статистическа служба. Предположенията бяха, че е възможно влияние за това да е имало решението на Европейската централна банка да запази основната лихва 1.5% въпреки признаците за забавяне на европейската икономика. Според някои икономисти

Меркел: Ако еврото се срине, срива се Европа

Германският Конституционен съд постанови, че участието на Германия в спасителните заеми за държави от еврозоната не противоречи на основния закон. Най-висшата съдебна инстанция в Германия беше сезирана от група евроскептици. Те твърдяха, че включването на Берлин във финансовата подкрепа за затънали в дългове страни като Гърция, Ирландия и Португалия противоречи на Маастрихтския договор и германската конституция. Магистратите обаче постановиха още, че всяко по-нататъшно участие в спасителни заеми ще трябва да получи одобрението на бюджетната комисия в Бундестага. Германският канцлер Ангела Меркел коментира, че решението на съда оправдава действията на нейното правителство. В изказване пред депутатите Меркел подчерта, че еврото е повече от просто обща валута. "Еврото е гарант за обединена Елвропа. Ако еврото се срине, срива се Европа", каза тя. От миналата година страните от еврозоната помагат на Гърция, Португалия и Ирландия през Европейския фонд за финансова стабилн

Германия и Франция допринесли за дълговата криза

Холандският министър на финансите Ян Кейс де Яхер обвини Германия и Франция, че носят голяма част от отговорността за дълговата криза в еврозоната, тъй като са нарушили правилата, определени при създаването на еврозоната, натрупвайки по-големи от позволеното бюджетни дефицити преди години, предаде Асошиейтед прес. Когато двете най-големи страни в еврозоната имат бюджетен дефицит от над 3 процента през 2003 и 2004 година, без да понесат санкции, то това дава воля и на други държави да пренебрегват правилата, което в крайна сметка е довело до сегашната криза, заяви Яхер. Холандия ще продължи да подкрепя спасителния пакет за Гърция, договорен на 21 юли, въпреки затрудненията при определянето на условията по него и вероятността планът да не проработи, каза министърът пред холандската асоциация на чуждестранните журналисти, съобщава БТА. Източник dnes.bg

Лидерите на еврозоната искат бързо прилагане на мерките срещу дълговата криза

Вчера лидерите на страните от еврозоната призоваха правителствата в Европейския съюз да вземат бързи мерки за защита на еврото от дълговата криза. Те настояха и за незабавно прилагане на втория спасителен пакет за Гърция. Това стана по време на среща на комисията по икономически и парични въпроси към Европейския парламент, предаде агенция "Франс прес". На нея присъстваха и президентът на Европейската цeнтрална банка Жан-Клод Трише, европейският комисар по икономическите и паричните въпроси Оли Рен и лидерът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Пълното и бързо прилагане на споразумението от 21 юли е много важно, каза Трише. Той разкритикува липсата на гъвкавост на правителствата на държавите от еврозоната. Призовахме всички членове на еврозоната да ускорят процедурите за одобрение на взетите решения, както и по-скоро да направят увеличението на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) възможно, каза Оли Рен. По отношение на исканата от Хелзинки сделка за гаранции за фин

Еврозоната на крака до 2014 г.

Ръководителят на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) смята, че еврозоната ще преодолее настоящата си дългова криза до 2014 година , предава АФП, цитирана от АСН. "Оправдано може да се очаква кризата да приключи в рамките на от две до три години", заяви Клаус Реглинг пред германското списание Шпигел. "Във всички страни-членки на еврозоната основите се подобряват", добави той. Според Реглинг страните са започнали да въвеждат ред във финансите си и някои от тях, които бяха най-зле повлияни от кризата, като Ирландия, вече са на краката си. Германецът смята, че финансовата ситуация в еврозоната е по-добра от тази в САЩ. "Американският дефицит например е три пъти по-висок от този на еврозоната", смята Реглинг. Източник actualno.com

Меркел и Саркози ще спасяват еврото с нов данък

Франция и Германия ще предложат на среща на лидерите от еврозоната през септемвривъвеждане на данък върху финансовите транзакции между 17-те държави с единна валута, за да се наберат още средства за защита на еврото. Това заяви френският президент Никола Саркози, след срещата си с германския канцлер Ангела Меркел в Париж. Двамата изброиха и няколко нови общи идеи за задълбочаване на интеграцията в еврозоната. До една година се очаква всички страни с евро да въведат фискален борд, вписан във всяка от 17-те конституции. Два пъти в годината ще има специални срещи на лидерите на страните от еврозоната, председателствани от президента на ЕС Херман ван Ромпой. Нов съвет за стабилност на еврото "ефективно ще управлява" зоната с мандат от 30 месеца. Той беше наречен още "истинско икономическо правителство за еврозоната" (по думите на Саркози). Меркел и Саркози са обсъждали и въвеждането на общи ставки за корпоративните данъци в двете страни от 2013г. "Ще очакваме

Меркел отива при Саркози да оправят кризата

Германският канцлер Ангела Меркел отива в Париж, за да обсъдят с президента на Франция Никола Саркози рязкото изостряне на дълговата и икономическата криза в еврозоната. ЕС разчита на Франция и Германия да успокоят сътресенията. Малката среща на високо ниво е фокусирана върху подобряването на управлението на еврозоната. Макар да не се очакват големи решения, Саркози и Меркел трябва да поставят техните основи, коментира „Фигаро”. Според медиите деликатният въпрос за емитирането на еврооблигации няма да бъде обсъждан, защото Германия е против тази идея. Напрежението в еврозоната се повишава, след като към дълговата криза, която заплашва да погълне Испания и Италия, се добавиха и слуховете за възможното понижаване на кредитния рейтинг на Франция.  Източник dnes.bg

17-те от Еврозоната се разбраха за Гърция

Държавните лидери на 17-те страни от Еврозоната постигнаха принципно  съгласие на срещата в Брюксел за финансовата помощ, която ще бъде оказана на  Гърция, предадоха информационните агенции. След приключване на заседанието тази вечер, председателят на ЕС Херман ван Ромпой заяви, че програмата за финансиране на намиращата се в тежко икономическо положение Гърция, щ есе осъществява както от ЕС и МВФ, така и от  частни финансови организации. Общата финансова помощ за южната ни съседка в рамките на втория пакет от  ЕС и МВФ  ще бъде в размер на  .109 млрд евро Освен това търговски  банки и частни инвеститори  ще отпуснат допълнително помощи в размер на  37 млрд евро. Гърция ще трябва да погаси заемите в рамките на 30-годишен период. Източник news.bg

Можем да поучим другите на бюджетна дисциплина!

България не би приела да се присъедини към еврозоната в   сега шното й състояние, заяви министърът на финансите на България Симеон Дянков в интервю за Си Ен Ен.   България има вече сериозен опит в преструктурирането на финансовия си сектор, подчерта Дянков.   Не само България – Словения и Естония, които вече са членове на еврозоната, също имат опит който е по-различен от опита на западните държави. Страни като нашата могат да дават уроци на някои западни държави, които вече са забравили какво значи преструктуриране на финансовия сектор и бюджетна дисциплина, подчерта българският министър на финансите в интервю за бизнес програмата на Ричард Куест.   Той попита Дянков защо България все още се стреми да се присъедини към еврозоната – този "клуб,който се провали".   Аргументите в подкрепа на нашия стремеж да се присъединим към еврозоната е да се възползваме от консервативните фискални принципи, върху които се гради тя.   Последните събития обаче показват, че и тези п

Moody's свали рейтинга на Гърция с цели 3 степени

Международната рейтингова агенция "Муудис" (Moody's Investors Service) понижи рейтинга на правителствените дългови книжа на Гърция в местна и чуждестранни валути с цели 3 стъпки - от B1 на Caa1. Освен това агенцията дава негативна перспектива на облигациите. Причината да потопи рейтинга още по-дълбоко (7 степени) в сектора на оценките като т.нар. "боклук" (junk) е, че според "Муудис" вероятността Атина да спре да погасява задълженията си навреме е вече около 50%.  В официалното съобщение се казва още, че са се увеличили рисковете Гърция да не се справи със стабилизирането на дълговите си плащания без преструктурирането им. Расте и вероятността тройката кредитори (МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия) да поискат в бъдеще частните кредитори на гърците да се откажат от част от взиманията си или да приемат отлагането им като предварително условие за оказване на нова финансова подкрепа. Прогнозите на агенцията са, че преговорите между представители на тройката и