Пропускане към основното съдържание

Винце или валентинка - важно е празници да има!

Кого ще почитате днес - св. Трифон или Валентин

Руйно вино или любовна валентинка?
Руйно вино или любовна валентинка? А защо не и двете? Откакто празникът за Деня на влюбените навлезе в България, разпалено се дискутира трябва ли въобще да почитаме празник, заложен в западните страни, за сметка на празник, който отдавна си имаме в родината?


Трифон Зарезан си е чисто български празник. На 14 февруари по стар стил почитаме свети Трифон – покровителят на лозите и виното. По традиция на този ден се подрязват лозите, за да има богата реколта през есента.

Празникът идва от древни времена, когато траките обитават днешните български земи и повече от всичко се е почитал Дионис - богът на виното и лозята.

Според легендата всички лозови масиви в страната били нападнати от насекоми и земеделците призовали свещеника Трифон да ги защити.

Този български народен празник е известен и като Ден на лозаря. Счита се, че след празника на свети Трифон, пролетта чука на вратата.

По стар български обичай на този ден всички мъже отиват на лозята, носейки домашно приготвена храна и домашно вино. Започват празнуването и така три дни ядат, пият и се веселят. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет.

А Денят на свети Валентин съвсем не е стар български празник, въпреки че в последните години набра голяма популярност у нас.

Корените му идват от католическия празник за почитане паметта на свети Валентин, който е символ на романтичната любов още от времето на Средновековието. Според древни легенди християнският мъченик Валентин е бил обезглавен именно на датата 14 февруари през далечната 269 година.

И въпреки че празникът официално е премахнат от официалния календар на Ватикана заради легендарния си произход, милиони по света продължават да си подаряват симоволите на любовта – валентинки, рози и шоколад.

Всяка година се изпращат по 1 милиард „валентинки“ из целия свят. Това е изчислила Международната асоциация на поздравителни картички – валентинките изостават по брой само в сравнение с коледните картички.

А българските търговците се възползват от популярността на западния празник и предлагат куп оферти за Деня на влюбените.

По данни на Института за анализи и оценки в туризма около 3,5 милиона лева ще похарчат българите тази година за вояжи по случай празника. Става въпрос за 24 хиляди млади хора, които ще разпускат с половинката си в спа хотели. Разходите за подаръците за Деня на влюбените варират между десетина лева за букет и 7000 лева за пръстен с диамант.

Нашият си празник пък ще празнуват 120 хиляди души – от по-възрастното поколение или вече семейни. Те ще останат вкъщи и ще се наслаждават на домашна атмосфера и хубаво вино, почитайки Трифон Зарезан.

Дали свети Валентин подменя традиционния български празник е лично решение на всеки българин. Но със сигурност православните духовници не подкрепят особено католическия обичай.

„Не може някой да ви определя ден, в който да се обичате! Вие трябва да се обичате всеки ден. Християните трябва да се обичат винаги, а не само на този празник на влюбените, който дори не е християнски“, отсече преди броени дни старозагорският митрополит Галактион.

И все пак – повечето българи смятат, че няма нищо лошо в това на един специален ден да обърнем по-специално внимание на хората, които обичаме. Но задължително да вдигнем и наздравица с червено вино за свети Трифон - за плодородие, здраве и берекет през останалата част от годината.

А и някак си вино без любов не върви, нито пък любов – без вино.

Източник dnes.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Коледни стихотворения за деца

Елхичке зелена, в гората родена, с дъх чуден на прясна смола и с тънички листи тъй нежни и чисти, на гости при нас си дошла. ............

Пожелания за имен ден

Честит имен ден! Ти знаеш,че малко мисля и много говоря. На днешния ден обаче мислих дълго-о и го измислих: Наздраве, да ти е живо и здраво името!

Имената на джуджетата на дядо Коледа

Счита се, че коледните помощници или повече известни като коледните джуджета на дядо Коледа , произхождат от скандинавските домашни гномчета, познати още от езическата епоха. Съществува поверие, че домашните гномчета пазят дома от злото и са услужливи към хората, които заслужават добро отношение, но към останалите те могат да бъдат изключително зли. В средата на ХIX век скандинавските писатели създават нов образ на познатите гноми - коледни елфи, които правят пакости, но имат добри сърца. Колкото по-популярен става празникът Коледа, толкова повече се пише за елфите и се описват като верни приятели на дядо Коледа.