Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за вярващите православни християни. Чества се всяка пролет в продължение на три дни от неделята след Цветница. Датата му е подвижна, тъй като зависи от първото пролетно пълнолуние за съответната година.
Тази година православният и католическият Великден съвпадат. Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта.
Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "страстна седмица", означаваща страдание. Нарича се още и "велика седмица".
Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.
Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“.
При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.
Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи.
Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Возкресе". Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца.
За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това.
Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия.
У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар