Новините днес - Новини от България и света

България трябва да направи публичните си финанси по-предсказуеми и да укрепи и направи по-прозрачни на всички нива тяхното управление и планиране, препоръча вчера Европейската комисия. Макроикономическият сценарий и фискалните прогнози, представени от България за периода 2012-2014 г., са по-оптимистични от тези на комисията и не е ясно с какви бюджетни мерки ще бъдат постигнати. Изостава се с постигането на бюджетните параметри за тази година, а предвиденият ръст на разходите за 2012-2013 г. (т.е. до края на мандата на това правителство - бел. ред) е доста по-оптимистичен и носи риск за фискалното положение в годините след това, посочват от Брюксел. Изводите са част от първия по рода си годишен преглед от Брюксел на 27-те национални плана (конвергентната програма за следващите три години и Националната програма за реформи) с цел по-добро управление в Европа и избягване на кризи като тези в Гърция, Ирландия и Португалия. Всяка страна член трябва да изпраща до края на март своята рамка,

Сто и двайсет хиляди държавни служители в Гърция ще бъдат пенсионирани, 25 хиляди чиновници с временни трудови договори ще бъдат съкратени, а други 25 хиляди работещи в държавните предприятия и местната администрация поетапно ще бъдат освобождавани от работа. Това предвижда новият пакет от мерки за икономии, договорени от правителството в Атина с международните кредитори за преодоляване на гръцката криза, съобщава в. "Елефтеротипия". Вестникът твърди, че споразумение по тези мерки, които са включени в средносрочната бюджетна програма на кабинета за периода 2012-2015 г. и които се очаква да бъдат огласени тази седмица, е било постигнато миналия петък с представителите на така наречената Тройка – Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ, известно още като "Меморандум-2", за да може страната да продължи да получава допълнително финансиране за покриване на нейните дългове. Споразумението предвижда намаляване на необлагаемия минимум, повишения на данъците върху недвижимите имот

В ЕП и ЕК в момента обсъждат идеята Кристалина Георгиева. Снимка: БГНЕС В момента се обсъжда в Европейския парламент и в Европейската комисия въздушното пространство над Европа да се разглежда като "едно небе", а не както е сега - всяка държава да отговаря поотделно. Това заяви по телефона за БТА еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева. За да може да се даде право на пилотите да взимат решение за извършване на полети, трябва да имаме една въздушна зона, посочи Георгиева. Това според нея е път към усъвършенстване на координацията, която по думите й е най-важният акцент при криза. Еврокомисарят посочи, че друг важен момент от обсъжданията е усъвършенстване на алтернативите чрез наземен транспорт. В случая не става въпрос за обезщетения за авиокомпании, а за помощи, които могат да бъдат отпуснати, коментира Георгиева. Тя посочи, че загубите от "въздушната блокада" заради вулканичния облак над Европа са