Протестният потенциал в българското общество нараства, но влиянието на протестиращите не нараства, сочи посочва в публикуван днес доклад на "Лаборатория управление на рискове" към Нов български университет (НБУ), създадена и ръководена от Иван Костов. Въпреки това протестите имали потенциалът да предизвикват политическа криза, както се е случвало през зимите на 1990, 1996/97 и 2013 година.
Като фактор, ограничаващ масовостта на протестите се посочва фактът, че различните групи протестиращи не успяват да постигнат съгласие за общи цели и мотиви. Освен това всяко политическо лидерство е подложено на спонтанен бойкот.
В доклада проявите на т.нар. "контрапротестиращи се определят като манифестации, защото не са граждански, а изцяло политически феномен, предназначен да създаде мит за симетричност, с който да омаловажи гражданските протести. Според изследването протестите консолидират изпълнителната и законодателната власт и води до сближаване Коалиция за България, ДПС и Атака.
Според експертите от "Лаборатория управление на рискове" през зимните месеци вероятно ще се родят нови форми на протест и за изостряне на политическото противопоставяне.
Източник dnevnik.bg
Като фактор, ограничаващ масовостта на протестите се посочва фактът, че различните групи протестиращи не успяват да постигнат съгласие за общи цели и мотиви. Освен това всяко политическо лидерство е подложено на спонтанен бойкот.
В доклада проявите на т.нар. "контрапротестиращи се определят като манифестации, защото не са граждански, а изцяло политически феномен, предназначен да създаде мит за симетричност, с който да омаловажи гражданските протести. Според изследването протестите консолидират изпълнителната и законодателната власт и води до сближаване Коалиция за България, ДПС и Атака.
Според експертите от "Лаборатория управление на рискове" през зимните месеци вероятно ще се родят нови форми на протест и за изостряне на политическото противопоставяне.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар