Разказ на недоволен демократ
Вече порасналите деца познаваха само онази политика от екрана и с недоволство, дори с омерзение, се съгласиха да говорят за нея. Чувстваха се принудени да разсъждават върху нещо „мръсно”, далечно от тях, за което не си струва да губят и минута далеч от игрите на „яростни птици”.
С повече търпение и усмивка пробих потъналите в скука мисли, населили мигновено класната стая. Учениците пожелаха да ме чуят, но почти не ме слушаха. Присмиваха се скришом на апелите: Не стойте встрани, гласувайте за първи път. Ужасно тъжно е да видиш как тези, в които се крият хилядите надежди за доброто бъдеще на България, не си се представят част от него, мислят в далечни перспективи, извън националните граници.
Но не, не трябва да ги виним, а да направим така, че да повярват, че има смисъл, че могат да са тук и да дишат от свежия въздух на демокрацията. Длъжни сме пред нас и децата ни да възродим демократичния ред в страната. Нямаме право да чакаме вечно някой да ни оправи, не можем просто да свеждаме глава пред некадърниците в управлението и цинизма в политиката, не можем и да дадем властта отново на онези, които изнасилиха демокрацията.
Разговорът с тези ученици не ми даде спокойствие дни наред. Постоянно се питах защо допуснахме да отчуждим толкова много политиката от младите, толкова много, че да не знаят нищо друго за нея освен за „Бате Бойко”. Мисля и не мога да повярвам, че четири години начело на властта е бил бате ни Бойко, чак мило да ни стане, че човекът от народа се е възкачил и почти ни е оправил.
Този „Бате Байко“ обаче разби демокрацията и отне свободата на хората. Този „Бате Бойко” опростачи политиката и върна мутрите в управлението на страната. Да, този същият играеше футбол, докато страната се тресеше от протести против управление му, а неделята му беше почивен ден.
Този същият - човек от народа - награждаваше с пържоли кучето, помогнало за откриване на тялото на убито момиче и се присмиваше в очите на опечалените родители.....тъжно е колко още мога да продължа с този черен тон, но мисля си, че беше до тук с неадекватна политика и липсата на политическа далновидност, с „калинките“, с подмяната на незигодните министри с послушковци, с харчове за подслушвания, вместо за образование и т.н.
Ако помислим поне един път рационално и престанем да се поддаваме на харизми и врачки, можем да променим средата, можем и да върнем чуждите инвеститори, можем и да позволим на малкия и средния бизнес да заработи.
Знам, че промяната е възможна, но само с нови компетентни лица в политиката, убедени демократи, които знаят какво е свободата на хората, на бизнеса, на медиите. Такива демократи, за които гражданите ще бъдат в центъра на всяка политика, а не само инструмент за маскиране на модерния авторитаризъм. Нуждаем се повече от всякога от разумно дясно управление, което да върне нормалността в политиката, което да спре изборната търговия и да разбие картелите и монополите.
Има начин да се справим, като не позволим България отново да се управлява от провалили се политици, а от доказали се в Европа и света професионалисти. Не всяка политика е мръсна и не всеки политически лидер е корумпиран и нечестен. Убедена съм, че има и такива, които не лъжат и не крадат на избори като Костов, Станишев и Борисов. Такива, които ще установят нормалността в политиката и ще отворят вратите на властта за гражданите, с които заедно ще извадят България от тежката икономическа и политическа криза.
Предстоят ни дни на равносметка, в които не бива да се поддаваме на покаяния и празни обещания, а е редно, дори задължително, да изхвърлим от властта всички, които ни отнеха свободата и опорочиха демокрацията в България.
Искам след четири години да се върна в същото училище и децата да знаят повече за политиката, за политиците, за демокрацията. Искам децата ни да останат в България.
Авторът е кандидат за народен представител в листата на “Движение България на гражданите” в 23 МИР – София
“Движение България на гражданите” е с номер 33 в бюлетината.
Ирена Тодорова, политолог
Коментари
Публикуване на коментар