За "огнените самоубийства" обяснява Валери Личев
Той тълкува психоаналитичните измерения на "огнените самоубийства", като се позовава на разбирането на френския психоаналитик Жак Лакан за трите регистъра на човешкатапсихика. Единият е символният, свързан с езика.
Именно деградацията на символния регистър води до изпадане в "безизходицата на Въображаемото", която гласи "Или аз, или другият". Липсата на трета алтернатива се онагледява от Хегеловата интерпретация на борбата за признание между Господаря и Роба, разсъждава антропологът. Затъването във въображаемата безизходица обяснява и желанието за самоубийство, мотивирано от намерението да убием Господаря у нас, за да освободим Роба. Проблемът е, че с убийството на първия убиваме и втория, коментира Личев.
Той обвързва психоаналитичните аспекти с политическите, защото аналогично, когато народът изчезне, изчезва и властта - няма кой да я делегира на предводителя. "Без народ няма власт", припомня ученият латинската поговорка. Някои личности обаче предпочетоха първо да унищожат себе си, преди да се е стигнало до тоталното обезлюдяване на страната ни, допълва той.
Личев разглежда ситуацията и от друга гледна точка - един от основните ни страхове е свързан не толкова със смъртта, колкото с мъчителното й настъпване. Ако изборът за самоубийство е безкрайно мъчителен, остава да се запитаме за характера на нечутата и неосъзната от политиците вътрешна болка, която може да бъде направена осезаема единствено по най-неполитичния начин, посочва антропологът. Той вижда в смъртта най-антиполитичния опит.
Според Хана Арент това означава "напускане на условията на всяка политика - на явяващия се свят и на ближните". В такъв смисъл публичните самоубийства могат да бъдат разглеждани и като отрицание на наличния политически ред, смята ученият.
По негово мнение тази антиполитична форма е продиктувана от липсата на ценностни ориентири. В основите на тази дезориентация лежат безочливите манипулации на ръководителите, довели до промиване на мозъците на една част от българите и обрекли на пълна безпътица останалите, посочва Валери Личев.
Антропологът отбелязва, че алтернативата "Свобода или смърт" е присъща на всички революционери. Известно е, че Априлското въстание бива замислено като колективен самоубийствен акт, целящ да привлече вниманието на международната общественост към проблемите на българската нация. За да бъдат пресечени опитите за връщане на въстаналите селяни, техните домове биват опожарени от ръководителите им, припомня Личев.
Паралелът с историческата реалност тогава обаче свършва дотук. Сегашната ситуация в България е коренно различна - не е революционна, а националните идеали са потъпканиот манипулативно-демагогските форми на управление, посочва ученият.
Той прави и друга аналогия - че всяка политическа криза в следтоталитарна България завършва с палеж. Бившият Партиен дом бе запален през 1990 г. През 1997 г. бе запалена сградата на Народното събрание. Горя също сградата на Министерския съвет, макар и поради технически, а не политически, неизправности. Но при тези пожари човешки жертви не бяха дадени, подчертава Личев. Сега, отбелязва той, "пожарът на протеста" се пренесе и върху единствената "оцеляла" от тези пожари сграда - на Президентството, и то чрез самозапалването на човек.
Огънят има пречистващи функции, но само от митологична гледна точка. За катарзис в социално-политически план, както и в психоаналитичен, можем да говорим само ако преведем достъпно, но в същото време задълбочено, казаното от жертвите чрез езика на самоунищожението, смята ученият. В противен случай няма как да преодолеем кризата.
Личев смята, че спонтанно натрупаната грамада от камъни пред общината във Варна трябва да се превърне в паметник, където да гори вечен огън. В противен случай масовото съзнание бързо ще бъде промито, а без памет възможностите за неговите манипулации ще продължат да бъдат безскрупулно използвани, макар и в нови, по-рафинирани форми, предупреждава той.
Вече видяхме колко лесно може да бъде свален един министър-председател, коментира антропологът. Той цитира мисъл на Хана Арент, изказана още през 1969 г.: "Самата власт може да изглежда като "кадифена ръкавица", криеща "желязна ръка", която обаче може да се окаже, че принадлежи на "книжен тигър". Дали "книжният тигър" може да бъде изгорен, зависи от избора на хората, отбелязва Личев.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар