Новините днес - Новини от България и света

България има полза от влизане в еврозоната, но при две условия – ако еврозоната не се срути и ако не трябва да платим твърде голяма цена за спасяването на фалиралите страни.   Това   заяви икономистът Георги Ангелов от институт "Отворено общество" по време на дискусия за еврозоната и България.   Според него все повече страни от еврозоната искат тя да се разширява, а тези, които са извън нея, не искат. Той   се мотивира с тезата, че някой трябва да участва в спасяването на фалиралите икономики и да плати сметката.   Страни с малък дълг биха били полезни от тази гледна точка, отбеляза Ангелов. По думите му подготвя се такава промяна, според която фалиралите страни няма да плащат, а тези с добри показатели ще поемат техните вноски и ще плащат повече.   Тогава не е сигурно дали ще спечелим от влизането в еврозоната, допълни икономистът, цитиран от БТА.   Според него е важно, ако България иска да влезе в еврозоната, сега да постави въпроса за по-справедливо разпределен

Какво ще върши премиерът Бойко Борисов, след като оправи България и изтече мандатът му? Ще оправя други народи с нашите пари. С тази апостолска мисия той се натовари в Брюксел, където обеща, че България ще плаща чужди дългове години наред след неговото управление. Без никаква вътрешна съпротива и при почти пълна тишина Борисов вкара държавата в пакта "Евро плюс" и свързания с него Европейски механизъм за стабилност. Там тя ще играе ролята на плюса, защото не е член на еврозоната и нищо не я задължава да поема каквито и да е финансови ангажименти към когото и да било. Но Борисов я върза да гарантира "при поискване" над 6 млрд. евро (3 млрд. евро през първите 12 години), за да бъдат изплащани дългове на по-богати народи към западни банки. Злото е сторено и трябва да си дадем сметка какво се случи Макар и да изглеждат сложни, нещата са много прости. Еврозоната изпадна в катастрофална криза, защото бе зачената на честна дума и без имунна система срещу злоупотреби. Нейни

Еврогрупата официално обяви късно снощи, че е подписала споразумение за създаване на постоянен Европейски механизъм за стабилност, чиято цел е да гарантира стабилността на еврозоната и е на стойност 700 милиарда евро. Документът бе подписан от финансовите министри на 17-те страни от еврозоната – Австрия, Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Белгия, Холандия, Люксембург, Словакия, Словения, Марта, Гърция, Кипър, Естония и Финландия. Още по темата Евросъюзът допуска фалит на Гърция Постоянният Европейски механизъм за стабилност ще замени действащия от лятото на миналата година временен Европейски фонд за финансова стабилност. "Страните, въвели единната европейска валута, могат да задействат механизма за стабилност при финансова опасност за цялата еврозона. Помощта в рамките на този механизъм ще бъде предоставяна при строги условия за бюджетна дисциплина", се подчертава в документа. Новата структура ще се ръководи от управителен съвет, оглавяван от председат

Недоволството срещу данъка върху депозитите дава резултат, поне засега Кипър, един от най-малките членове на Европейския съюз, се превърна в поредната жертва на продължаващата вече няколко години криза в еврозоната. Подобно на Гърция, Ирландия и Португалия, страната се съгласи да получи спасителен пакет от Европейския съюз и Международния валутен фонд.

Еврото ще преживее тази криза и България все още иска и очаква да въведе общата валута до две-три години, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред Ройтерс.

В дискусиите за евентуалното разпадане на еврозоната се допуска, че Гърция и другите държави с финансови проблеми трябва да напуснат валутната общност. Има обаче алтернатива на тази конвенционална мъдрост.

Международната рейтингова агенция "Муудис" (Moody's Investors Service) понижи рейтинга на правителствените дългови книжа на Гърция в местна и чуждестранни валути с цели 3 стъпки - от B1 на Caa1. Освен това агенцията дава негативна перспектива на облигациите. Причината да потопи рейтинга още по-дълбоко (7 степени) в сектора на оценките като т.нар. "боклук" (junk) е, че според "Муудис" вероятността Атина да спре да погасява задълженията си навреме е вече около 50%.  В официалното съобщение се казва още, че са се увеличили рисковете Гърция да не се справи със стабилизирането на дълговите си плащания без преструктурирането им. Расте и вероятността тройката кредитори (МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия) да поискат в бъдеще частните кредитори на гърците да се откажат от част от взиманията си или да приемат отлагането им като предварително условие за оказване на нова финансова подкрепа. Прогнозите на агенцията са, че преговорите между представители на тройката и