Новините днес - Новини от България и света

Хърватия е вече на крачка от целта : Еврокомисията даде зелена светлина за присъединяването й към ЕС. Съседните й страни обаче още дълго ще трябва да чакат влака за Европа, коментира "Дойче веле". Икономическите и политическите усилия на Хърватия по пътя на реформите бяха с право възнаградени с оповестяването на бъдещото членство от 2013-та нататък. Хърватия успя, докато другите съседни страни-кандидати още мечтаят. Присъединяването към ЕС е желано и от  Сърбия, Босна/Херцеговина, Македония, Косово, Черна гора и Албания. С изключение на Косово, станало независимо едва през 2008 г., всички те са подписали спогодби за асоцииране и стабилизиране с ЕС, които да подпомогнат страните по пътя им към Европа. Означава ли приемът на Хърватия, че бързо ще последват и другите? За съжаление не. Защото има много признаци, че чакането за югоизточно-европейските страни-кандидати ще се удължи с неизвестно дълъг период. От една страна причините са в съществуващите в тези страни дефицити. В док

Но сме и с най-ниска енергийна ефективност За последните десет години /от 2000 г. до 2010 г./ общата енергийна мощност в ЕС-27 е нараснала с 25 на сто и е достигнала 875 GW през 2010 година, сочат данни на Евростат за енергийната политика на Евросъюза. За сравнение най-голямата в света японска ядрена централа Касивадзаки при най-голямо натоварване изработва 8 GW електроенергия, пише БТА.

Една трета от българите (33 на сто) няма да почиват това лято, показва изследване на Евробарометър, публикувано днес от Европейската комисия. Страната ни е на четвърто място в ЕС по брой на хората (82 процента), които планират ваканция, без да напускат държавата. Девет процента от българите, които ще почиват, ще пътуват до страни от ЕС, а 10 на сто - извън общността. През тази година един от всеки шестима европейци (17 процента) планира да прекара основната си почивка извън ЕС. Обикновено европейците всяка година предприемат около 90 милиона пътувания извън общността по работа или за удоволствие. От комисията напомнят, че всички граждани на ЕС имат право да поискат помощ от посолството или консулството на друга държава от ЕС, ако родината им няма дипломатическо или консулско представителство там, където пътуват.   Това право се прилага при ситуации като кражба на паспорт, сериозна злополука или заболяване, както и при кризи като скорошните събития в Либия, отбелязва ЕК.  

Реджеп Ердоган: Ако ЕС не ни иска, ние не губим нищо „Не искаме да сме тежест за Европейския съюз. Ако не ни искат, не губим нищо. Тогава те избират да бъдат християнски клуб”. С тези думи турският премиер Реджеп Ердоган изрази ясно позицията на правителството си по отношение на евроскептицизма за членството на Турция в ЕС.

"Чудя се дали има смисъл да оставаме в   ЕС . По-добре да сме сами, отколкото в лоша компания." "Италия нарушава духа на Шенген. Ако продължава, не само Франция, Германия и Австрия ще възстановят границите, но и други по-далечни държави. Тогава ще загубим това, което сме постигнали с Шенген." Двете гневни и тежки реплики - съответно на италианския вътрешен министър Роберто Марони и на германския му колега Ханс-Петер Фридрих - са показателни за температурата на споровете в   ЕС , предизвикани от прииждащите имигранти от Северна Африка. Поне за момента никой не очаква Италия обидено да напусне   ЕС   или пък съседите й да я изолират с граничен кордон. Но е ясно, че лодките с пришълци предизвикаха морска болест в Брюксел. И след като дълговите драми по южната периферия разтърсиха еврото, сега от същата посока идва заплаха за друг важен европейски проект - свободната от граничен контрол шенгенска зона. "Европа се намира в сложна ситуация, в която трябва да се справ

Европейският съюз ще загуби Турция, ако не я приеме за свой член до 2023 г., заяви в Берлин турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от Ройтерс.

Сърцето на украинския народ бие за Европа, сочи анализ на Франс Прес Европейският съюз, макар и все по-малко и по-малко обичан в собствените си страни-членки, продължава да е привлекателен заради демократичните си ценности и стандартите си на живот. Ясен пример за последното са демонстрациите срещу властта в Киев, сочи анализ на Франс Прес.

От 1 юли българите и румънците заедно с гражданите на страните извън Европейския съюз ще получават разрешително за работа в Холандия само при "изключителни случаи", съобщи холандската преса, цитирана от   Euractiv . Netherlands curbs Bulgarian, Romanian workers Предложението за това е на министъра на социалните въпроси Хенк Камп и беше подкрепено от холандското правителство. Камп иска работодателите в земеделието и градинарството да наемат повече безработни холандци. По думите му мярката е част от усилията на властите да накарат безработните да приемат предлаганите им работни места. След разширяването на Европейския съюз през 2004 г. около 165 хиляди души от Централна и Източна Европа са работили в земеделието, строителството, индустриалния и транспортния сектор в страната. В същото време над един милион холандци под 65-годишна възраст са без работа и разчитат на социални помощи, твърди министърът. Нивото на безработицата в Холандия е най-ниското в ЕС - 4.5% в сравнение със

В Брюксел се състоя презентация на проекта за газопровода „Южен поток”. В нея участваха министърът на енергетиката на Русия Сергей Шматко, ръководителят на „Газпром” Алексей Миллер, генералният директор на компанията „Южен поток” Марсел Крамер, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, както и директорите на концерните „Ени” и BASF. Цел на презентацията беше подробното представяне на проекта за бъдещото снабдяване на ЕС с газ, както и отговаряне на въпросите на европейските чиновници, депутати от Европарламента, представители на енергийни и инвестиционни компании, дипломати и журналисти. Русия се надява ЕС да предостави статут на приоритетен проект за „Южен поток” в рамките на програмата на Трансевропейските транспортни мрежи, заяви руският министър на енергетиката Сергей Шматко по време на презентацията на проекта в сградата на Европейската комисия в Брюксел. „Очевидно е, че Русия като доставчик и Европа като потребител на енергоресурси са крайно заинтересовани от ефективна, наде

Исторически наслагваните проблеми на Балканите могат да се преодолеят само чрез интеграция, заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на участието си в срещата на високо равнище в Хърватия. Балканският регион е жизненоважен за Европа. За България присъединяването на всички държави от нашия район в Европейския съюз е стратегически важно и се надяваме, че ЕС не е затворил вратите си за нови членове.   Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на участието си в Срещата на високо равнище "Ново десетилетие за Югоизточна Европа – приключване на прехода", която се провежда в Република Хърватия, съобщи пресслужбата на Министерския съвет. Според премиера изпитанията пред страните от региона са общи и най-добре могат да бъдат посрещнати, ако държавите са единни и сплотени.   "Разширяването е здравословна надпревара. Финансовата дисциплина във времена на криза е първостепенна. Тя е основна за новите условия на реда в Европа", подчерта министър-председателят

"Лихвите у нас ще станат като в ЕС", твърди в интервю за "Стандарт" главният изпълнителен директор на Софийска стокова борса Васил Симов. Според него: "Банките имат много акумулирани пари под формата на спестявания на граждани и фирми. Тези пари трябва да се пласират по някакъв начин, затова мога да направя една прогноза, че лихвите по кредитите ще намаляват. Година, две, три напред би трябвало да намаляват. Ние сме част от ЕС и трябва да вървим по уеднаквяване на лихвите.

Политическото наследство на Георгиос Папандреу е нееднозначно. Той наследи страна, която вече беше затънала в дългове в момента, в който пое поста премиер на Гърция. Неговите обещания за провеждане на икономически реформи помагаха за това страната да получава нови и нови заеми от ЕС и МВФ, които в крайна сметка се превърнаха в дългова пропаст с дълбочина от 150 милиарда долара, пише Би Би Си. В крайна сметка ситуацията стана толкова сложна, че върху Гърция и нейния премиер започна да се оказва изключително силен политически натиск от страна на водещите страни от ЕС с цел страната да бъде принудена да предприеме мерки за намаляване на бюджетния дефицит и държавните разходи за социални нужди. В отговор по улиците на гръцката столица и другите градове излязоха стотици хиляди разгневени граждани, не желаещи да губят социалните си придобивки и несъгласни с понижаването на техния стандарт. „Гръцкият народ мъжествено понася лишенията на икономическата криза през последните няколко