Магьосникът, който скри гръцкия дълг

Гърция е в сърцето на тежката криза в Еврозоната, но дали ловките умения на гръцките статистици да прикриват негативни данни за икономиката в миналото не доведоха до финансовия срив на балканската страна, чудят се от BBC.

„Наричахме го „Магьосникът”, защото можеше да направи всичко да изчезне. Първо скри инфлацията, след това и дефицита”, спомня си гръцкият икономист Миранда Ксафа, която през 90-те работи в инвестиционна фирма в Лондон, докато страната й се готви да въведе еврото.

По това време Ксафа е напълно наясно, че гръцката икономика не е готова за влизане в Еврозоната, че данните, предоставяни от правителството не отразяват реалността.

Ръководителят на Гръцкия национален статистически институт (Елстат) е човекът, оформящ данни, които са далеч от истината. Той и поверената му институция влизат в ролята на магьосника, прикриващ инфлацията и дефицита.

Новият бюджетен пакт, който 25 от 27 членки на ЕС договориха тази седмица, предвижда ограничение за бюджетния дефицит до 3% от БВП. От BBC припомнят, че същите тези 3% са договорени много по-отдавна. А именно през 1992 година по силата на Договора от Маастрихт, който на практика довежда до създаването на единната европейска валута.

Но някои страни пристъпват това споразумение. В случая с Гърция, става въпрос за нарушаване на договорката от самото начало. Атина просто преиначава икономическите си показатели, за да се присъедини към Еврозоната.

Как става „магията”?
„Да погледнем към гръцките железници. Те губеха милиарди евро годишно”, спомня си Ксафа.

„Реално там имаше повече служители, отколкото пътници. Един бивш министър, Стефанос Манос, дори призна, че по онова време е било по-евтино за държавата да праща таксита на хората, вместо да ги превозва с влакове”, допълва тя.

Властите обаче прилагат „тънък” трик, за да скрият проблема. Железниците пускат акции, които се изкупуват от правителството. Процедурата минава за финансова транзакция, а не като държавен разход. И не се отразява в бюджетния баланс.

С подобни маневри, Гърция покрива критериите от Маастрихт и е приета в Еврозоната на 1-ви януари, 2001-ва година. Само 3 години по-късно обаче представената илюзорна картина вече е почти изцяло разобличена.

В тази година има смяна на правителството. Дясноцентристите взимат властта, а Петер Дукас е назначен за зам.-министър на финансите и отговаря пряко за изготвянето на бюджета.

„Повиках при мен висши служители от министерството и поисках от тях подробности за бюджета, който беше приет само 2,5 месеца преди да вземем управлението”, спомня си Дукас.

„Казах им да не се притесняват да ми кажат истината, реалната картина”, уточнява той.

И я получава – разликата между публикувания дефицит и реалния е огромна – цели 7,5% от БВП. И действителното задължаване е цели 8,3 на сто. Дукас алармира кабинета, че са необходими спешни мерки и драстични съкращения за влизане в рамката на 3-те процента, записани като условие в Договора от Маастрихт.

Дукас обаче получава следната реакция: „Слушай, предстоят ни Олимпийски игри в Атина след няколко месеца и просто не можем да си позволим народен гняв и ежедневни стачки точно преди Олимпиадата”.

Така вместо реформи, Гърция залага на заемите, за да покрива дефицита си. А банките са готови да раздават кредити с охота. Никой не се страхува, че Атина може да фалира, защото валутата й е същата като тази на водещата икономическа сила Германия. С други суми – има повече от солидна защита.

И така гръцкото правителство започна да трупа кредити на много ниски лихви. Условията са изключително изгодни. В очите на кредиторите Гърция на практика значи Германия.

Те подценяват риска от рухване на гръцката финансова пирамида. И сега всички ще трябва да си платят за това лекомислие.

От BBC не пропускат да акцентират върху факта, че Германия и Франция също са дали лош пример. Защото и те са си позволявали да нарушават установените в Маастрихт фискални правила.

Вечно дисциплинираната Германия е в трудно положение след обединението и появилата се голяма дупка в бюджета. И пристъпва правилата. А когато една водеща сила „съгреши”, едва ли е изненада, че и малките държави си го позволяват.

Така че урокът от историята трябва да е следният – правилата трябва да важат за всички и да се спазват от всички. А големите сили не трябва да си позволяват грешни стъпки, защото тогава трудно могат да изискват от по-малките да са коректни и дисциплинирани.

Източник dnes.bg