Новините днес - Новини от България и света

Държавата плаща с 50 лв. по-високи заплати в сравнение с частния сектор, пише „Монитор“. Средното възнаграждение в обществения сектор е 791 лв., докато в частния е 740 лв., показват последните данни на НСИ.

През първото тримесечие на 2012 г. средната месечна работна заплата се е увеличила спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г. с 0,6%, като достига 731 лева, сочат последните данни на Националния статистически институт.

Населението на България в края на 2011 година е 7 327 224 души, което е 1.5 % от населението на Европейския съюз, показват данните на НСИ.

Преглед на печата за 24 април 2012 година Румен Миланов се е опитал да прикрие злоупотребите на Кирчо Киров в Националната разузнавателна служба и затова е уволнен от премиера.

В българските градове живеят около 5,3 млн. души, от които 2,5 млн. мъже и 2,7 млн. жени, показват данните на НСИ от последното преброяване у нас.

По едно дете отглежда съвременното българско семейство, сочат данните от последното преброяване, обобщени от НСИ.

Достъп до Интернет в България за 2011 г. са имали около 45 на сто от домакинствата у нас или над 1,1 млн. броя домакинства, показват данни на националната статистика.

У нас към момента живеят около 250 хиляди жени в повече отколкото са мъжете, сочат последните данни на НСИ на връх осми март.

В новата и старата столици на България – София и Велико Търново, има най-много самотно живеещи хора, сочи статистика от последното преброяване. По данни от "Преброяването на населението и жилищния фонд-2011" област Велико Търново и столичния град са с най-голям относителен дял на едночленните домакинства, съответно - 38.6 на сто и 36.5 на сто, съобщават от териториалното статистическо бюро. Статистиците уточняват, че домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище или част от него и е на самостоятелен бюджет. През последните 10 години средният размер на едно домакинство намалява от 2.6 лица на 2.2 лица. Средно най-голям брой лица в едно домакинство - 2.5, живеят в община Горна Оряховица. Най-малък - 1.9 лица, пък е средният размер на едно домакинство в община Свищов. Според анализа на резултатите от преброяването област Велико Търново е сред седемте области в страната, в които се наблюдава ръст на броя на домакинствата. Застаряването на населениет

Продължаващото застаряване на населението в България е най-сериозният демографски проблем у нас, сочи приетата от правителството актуализация на Националната стратегия за демографско развитие на населението в периода 2012-2030 г. Документът е с изцяло обновени данни съобразно публикуваните окончателни резултати на НСИ от преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. Като най-остър демографски проблем се очертава продължаващото остаряване на населението, изразяващо се в намаляване на относителния дял на населението на възраст под 15 г. и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години, което е пряка последица от етапа на демографския преход, в който се намира България. Остаряването се изразява и в непрекъснато нарастване на показателя за средната възраст на населението през последните години, отчитат експертите в документа. През 1995 г. средната възраст на населението е била 38,9 г., а през 2010 г. тя достига 41,9 години. Според прогнози на Националния статисти

11 646 българи са се самоубили или са починали от умишлено самонараняване от 2000 до 2010 г., съобщава БТА като цитира статистика на НСИ. Самоубилите се мъже са 8626, а жените – 3020, което показва, че нежният пол посяга на живота си близо три пъти по-рядко. През последните 50 години процентът на самоубийствата в световен мащаб се е увеличил с 60 на сто, показва доклад на Световната здравна организация (СЗО), посветен на Световния ден за превенция на самоубийствата 10 септември. Според доклада всяка година около 1 милион души по света се самоубиват или на всеки 40 секунди един човек умишлено отнема живота си. Опитите за самоубийство в световен мащаб са 20 пъти повече отколкото броя на реализираните самоубийства. Най-много самоубийства у нас са извършени през 2000 г. – 1383, а най-малко през миналата година – 859. Тези цифри показват, че икономическата криза не е основна причина, поради която българите посягат на живота си, смятат експертите. Водещата причина за самоубийства

Опасенията за навлизане в нова глобална рецесия и свиването на поръчките от чужбина засега не тревожат мениджърите на българските индустриални компании. Напротив - оптимизмът сред тях за следващите месеци продължава да се подобрява, показват данните за бизнес климата на НСИ. Според статистиката сериозно са се подобрили очакванията на производствените компании, много от които работят за износ, както и в сектора за продажби на дребно, което идва от, макар и малкия, ръст в потреблението. Пред "Дневник" някои от представителите на бизнеса заподозряха единствено политически оптимизъм в данните на статистиката, но повечето действително потвърдиха, че има подобряване на средата и очакванията им. Общият бизнес климат през август се повишава с 1.1 процентни пункта спрямо юли. В промишления сектор през август той вече е само на 2.1 пункта под дългосрочната си средна стойност. Ако тази тенденция се запази и през следващите месеци, оптимизмът в отрасъла ще стигне до нивата отпреди кр

Официалната статистика (НСИ и БНБ) публикува информация за състоянието на икономиката през второто тримесечие на 2011 г., с което се навършиха две години от управлението на настоящето правителство (преполовен мандат). Темповете на прираст на БВП изглеждат обнадеждаващи (Фигура 1). Вече пето поредно тримесечие се фиксират позитивни темпове на прираст на БВП. Кризата сякаш е преодоляна. Дяволът обаче е в детайлите. БВП има три основни съставки: (1) Крайно потребление; (2) Бруто капиталообразуване (инвестиции); (3) Търговски баланс. За периода от третото тримесечие на 2009 г. насам крайното потребление спада средно с по 4% на тримесечие (спрямо съответното тримесечие от предходната година), а брутното капиталообразуване спада с по 19%! Прирастът на БВП се осигурява от търговския баланс. Най-същественото перо в износа на стоки за периода е „ суровини и материали ". Те осигуряват повече от половината от неенергийния износ. Повече от половината (около 55%) от износа на „ суровини и мате

Хората, които не могат да си намерят работа от повече от година, стават все повече. Обезкуражените, че някой ще ги наеме също се увеличават. В същото време заетите продължават да намаляват. Най-голям е спадът при самонаетите, показва наблюдението на работната сила на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2011 г. През периода април-юни безработните са били 369.8 хил. или с 27.6 хил. повече спрямо същите месеци на 2010 г. Безработицата е стигнала 11.2% от икономически активното население. Показателят нарежда България сред страните в Европа, в които пазарът на труда се влошава с най-бързо темпо. Близо 210 хил. души стоят без работа повече от година, въпреки че са заявили, че активно търсят такава. Броят им се увеличава дори и спрямо първото тримесечие на тази година, въпреки пролетното оживление на пазара на труда заради набирането на работници за летния сезон. Заетите над 15 години са намалели до 2.934 млн., което е с 4.5% по-малко спрямо година по-рано. В тази

Икономическият ръст на България се е забавил през второто тримесечие на годината. Брутният вътрешен продукт (БВП) за периода се е повишил с 1.9 на сто на годишна база, показаха сезонно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ), оповестени в петък. Повишението спрямо първото тримесечие е едва 0.1%. По този начин се оправдаха прогнозите на икономисти, че ръстът се е забавил допълнително през април-юни, след като през първото тримесечие повишението беше 3.4%, а в последното на 2010 г. - 3.8%. Скоростта на българската икономика намалява на фона на задълбочаващата се дългова криза в еврозоната и увеличаващите се притеснения за нова рецесия в САЩ. Показателно е, че икономика като френската отчете нулев ръст през второто тримесечие, а гръцката - спад от 7 на сто (данните за страните от ЕС ще станат известни на 16 август). Изнесените експресни оценки за БВП често се променят. Също така са сезонно изгладени, което означава, че е направен опит за изключване влиянието от е

След представянето на окончателните резултати от Преброяване 2011 става ясно, че България е страна на резките контрасти. Всеки 5-ти е висшист (като жените са повече от мъжете), ¾ от градското население е с най-малко средно образование. За първи път от 1900 г. обаче преброяването отчита и „никога не посещавали училище“. Броят им е 81 000 или 1,2% от населението на страната на възраст над 7 г. Децата от 7 до 15 г., които би трябвало да учат, а не са в системата по етноси са: българи – 5,6%, турци – 11,9%, роми – 23,2%. Неграмотните са общо 112 778 души, като по етноси статистиката изглежда така: 0,5% билгари, 4,7% турци и 11,8% роми. Има българи, които живеят в 3 556 „примитивни и подвижни жилища“. За сметка на това, средната им населеност в едно жилище намалява, т.е.живеем все по-нашироко. Има неелектрифицирани жилища, които се намират в махали в труднодостъпни места – 0,02%, а без водопровод и канализация са 1,7% от обитаемите сгради в градовете и 6,8% от тях в селата. В 2,1% от жилища

Според окончателните данни на Преброяване 2011 в столицата живеят 1 291 591 души. Това е рекорд за жителите на София в историята на преброяванията от 1900 г. насам. За последните 10 г. софиянци са се увеличили само с 120 749 души, като само в Искър и Илинден броят на жителите намалява. Столицата също е с отрицателен естествен прираст, но „расте“ заради придошлите от провинцията студенти и работници. Най-голям е броят на мигриралите към София от Пловдив, Плевен и София-област. Най-голям е броят на населението в кварталите Люлин (114 910 души) и Младост (102 899), а с май-малък – район Банкя – едва 12 136 души. До февруари жилищата в столицата са били 607 406, като за 10 г. са се увеличили с 91 866. Средната застроена площ на едно жилище е 80,6 кв.м, отчитат от НСИ. 1/3 от тях са с площ 66 кв.м, а всяко четвърто жилище е с 82 кв.м. 2,3% от застроените жилища са с над 400 кв.м. С компютри и достъп до интернет разполагат 2/3 от всички жилища, затова и най-много софиянци са се възползвали о

По етноси Етническият модел на страната е постоянен и се запазва за последните 10 г., отчитат от НСИ след окончателните резултати от преброяването на населението в България през февруари 2011 г. Според данните трите основни етноса са разпределени в съотношение: българи – 84,8%, или 5 664 624 души, турци – 8,8%, или 588 318 души, и роми – 4,9%, или 325 343 души. Според експертите при преброяването голяма част от ромите се самоопределят като част от другите две групи, като по-голям е броят на тези, които се числят към турското етническо население в страната. Делът на българската етническа група в сравнение с преброяването през 2001 г. се увеличава с 0,9 пункта. В началото 2001 г., когато е било последното преброяване, българите са били 77,1% от населението на страната. С най-висока стойност е групата през 1975 година – 90,9% от населението. Спрямо последната статистика на НСИ относителният дял на турците намалява с 0,6 процентни пункта в сравнение с 2001 година, а ромите са се увеличили

Данните на Националния статистически институт за броя на представителите на малцинствата у нас може се окажат не дотам обективни. Пред в. "Новинар" Огнян Каменов от фондация "Здравни проблеми на малцинствата" заявява, че в някои общини ромите са били записвани като турци без тяхно знание по време на преброяването през февруари тази година. По негови думи това се е случвало основно в общините в Североизточна България – Разград, Шумен и Добрич. Според Каменов става дума за общини с преобладаващо турско население, където преброителите основно са били с този етнически произход. Експертът разказва и за конкретен случай, за който го уведомил ром от този регион. Той бил грамотен и случайно видял, че преброителят го записва като турчин. Ромът възроптал срещу това, тъй като той се самоопределял като "циганин". Каменов дава за пример и Кюстендил, където имало около 10 000 представителите на този етнос, като едва около 4000 са се идентифицирали като роми по време на

Намаляването на работещите продължава да увеличава производителността на труда в България. Средният принос на всеки зает през първото тримесечие на тази година е бил с 5.2% по-голям спрямо същия период на 2010 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За това време заетите са намалели със 120 хил. Данните говорят, че работодателите са уволнили най-неефективните служители, но на тяхно място не са взели други. Това автоматично вдига средната производителност на труда в предприятията за сметка на по-голямото натоварване на по-квалифицираните работници, коментираха анализатори на трудовия пазар. Обратната тенденция се забеляза през първата половина на 2009 г. Тогава въпреки спада в поръчките голяма част от фирмите не бяха освободили ненужния персонал. Последните данни показват, че най-ефективни са заетите в индустрията, където са една четвърт от работещите. През периода януари - март 2011 г. средната брутна добавена стойност на всеки работник в сектора е била 12.4 л