Основна пречка пред либерализирането на ГМО-законодателството в България е бил предишният председател на Българската академия на науките акад. Иван Юхновски, пише в грама от лятото на 2006 г. шарже д'афер на американското посолство в София Алекс Караянис. Според дипломата шефът на БАН е взел дейно участие в кампанията срещу либерализирането на закона за генетично модифицираните организми, приет през 2005 г. Законът налагаше пълни рестрикции върху лабораторните опити и производството на трансгенни версии на традиционни български култури като пшеницата, зеленчуците, маслодайната роза, лозата и др. При обсъждането на поправки в закона през 2006 г. Юхновски изпратил на дискусиите "експерти, които знаят твърде малко за науката за ГМО", които да критикуват законопроекта, е разказал пред посолството шефът на агробиологичния институт на БАН Атанас Атанасов.
Тогава привържениците на либерализацията на ГМО – Националната селскостопанска академия, Държавната комисия по биологична безопасност, селскотопански университети и научни институти, с покрепата на зам.-министъра на земеделието в правителството на тройната коалиция Светла Бъчварова, изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. Според Атанасов при присъединяването на България към ЕС държавата е можела да бъде санкционирана заради изричните забрани, които не съвпадат с европейската политика.
Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от бихотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители - пише през януари 2009 г. посланик Нанси Макълдауни до Държавния департамент в некласифицирана грама.
През 2010 г. американското лоби има реален шанс да успее, защото либерализирането на ГМО става цел на правителството на Бойко Борисов. Изправено пред съпротивата на граждански организации, правителството реши с измененията в закона да предложи тактически мораториум от 5 години. Целта на този тактически мораториум (според документите) е да предизвика ЕС да го разкритикува като противоречащ на еврозаконодателството, така че под заплахата от санкции да бъде приет нужния законопроект - тази хитрост разкрил министър Найденов пред посланик Джеймс Уорлик.
В началото на 2010 г., когато бяха най-бурните дискусии по законопроекта, Уорлик е писал до Вашингтон следното: "Проектозакон, който би съгласувал настоящия режим на ограничения за биотехнологиите със законодателството на ЕС беше заграбен от групи, които са против ГМО. В резултат и като тактически отговор, правителството предлага допълнение към законопроекта – 5-годишен мораториум върху освобождаването на ГМО в околната среда или за селскостопански цели. Правителството очаква, че след приемането на новото законодателство Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и на България ще й се наложи да или да го отмени, или да се сблъска със санкции, нещо което това правителство, отчаяно от липсата на пари, много би искало да избегне". Уорлик отбелязъл, че тази стратегия е "ходене по тънко въже", тъй като общественото мнение е спечелено от анти-ГМО реториката.
Ако Найденов е прав и ЕС в крайна сметка принуди България да вдигне предложеният мораториум, правителството ще има извинението от което се нуждае, за да либерализира биотехнологичен режим в страната, заключил посланикът. Впоследствие обаче се случи тъкмо обратното – в началото на юли тази година Европейският парламент призна правото на всяка държава сама да определя ГМО-регламентите си.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар