Валтер Лонго от университета на Южна Каролина и еквадорският ендокринолог Хайме Гевара-Агире изследваха общност, която живее откъсната в Андите. В нея има много хора със синдрома на Ларон, при който заради дефектен ген организмът не може да използва напълно хормон на растежа.
Изследването е продължило 22 години. За този период екипът не е отчел нито един случай на диабет или рак сред ниските хора. При тях и случаите на инсулт и инфаркт са много малко. От роднините им, живеещи в същите градове през същия период, 5 процента са се разболели от диабет и 17 процента от рак. Ако високите нива на фактора на растежа се окажат "рискови за рак, както е холестеролът за сърдечносъдовите заболявания", лекарства, които го намаляват, могат да станат новите статини, каза Лонго.
Макар и учените да не са установили точно как недостигът на хормони на растежа може да предпазва от болестите на остаряването, те откриха, че серум от хора със синдрома на Ларон има двоен защитен ефект - предпазва ДНК от оксидативни увреждания и мутации и съдейства за самоубийството на клетки, които са силно увредени. Хората със синдрома на Ларон са с много нисък инсулин и ниска инсулинова резистентност. Това може да обясни липсата на диабет. Друг начин за блокиране на тези хормони е ограничаване на калориите или на специфични компоненти на храната, като протеините.
Източник actualno.com
Коментари
Публикуване на коментар